Синият светофар

Веднъж светофарът, който стои на Площада на катедралата в Милано, извършил странна постъпка. Всичките му светлини внезапно се оцветили в синьо и хората не знаели какво да правят.
- Да пресичаме или да не пресичаме? Да спрем ли или да не спираме?
От всичките си очи на всички посоки светофарът разпръсквал необикновения си син сигнал с такъв небесносин цвят, какъвто небето на Милано не познавало.
Докато чакали да разберат какво става, автомобилистите натискали клаксони и свирки, мотоциклетистите карали да ръмжат моторите и по-тлъстите граждани викали:
- Знаете ли кой съм аз?
Шегаджиите подхвърляли остроти:
- Зеленото си го е присвоил началникът, за да си направи вила сред полето.
- Червеното са го употребили, за да боядисат рибките в градината.
- А знаете ли какво правят с жълтото? Разреждат олиото.
Най-после дошъл един регулировчик, застанал на кръстопътя е започнал да оправя движението. Друг регулировчик намерил командната кутия и спрял тока.
Преди да изгасне, небесносинят светофар имал време да си помисли:
"Бедничките! Аз им дадох сигнал "път свободен за небето". Ако ме бяха разбрали, сега всички щяха да знаят да летят. Но може би не им достигна смелост."

IMAGINE...

Редактирано от Джeйн на 09.07.02 01:13.