Можем да превърнем диалога си в размяна на софизми. Те са неистини, но какво от това, нали така можем да докажем абсолютно всичко. Примери:
Казваш: “Нима може глиненото изделие да прибави нещо от себе си към труда на грънчаря, нима изделието може да съди грънчаря защо от един и същ материал прави отходно гърне и ваза за цветя?”
Отговарям: Изделието може да съди твореца му, може и да прибавя, но към следващия му труд, след като грънчаря види несъвършенството му. От несъвършенството, от това какво не му харесва в изделието, ще може да прецени как да направи следващото по хубаво и по близко до съвършеното.
Казваш: “Нима пръчката в ръцета на Твореца може да се възпротиви срещу този който я движи?”
Отговарям: Може, ако с пръчката се удря, тя ще наказва с болка и движещата я ръка.

Смешно ми стана, извинявай, че вярващ човек задава (по един или друг начин) въпроса “Quit est veritas?”, пък аз съмняващия се не вярвам всеки да има своя истина. За мен мъдроста води до истина, а това, което се прави на мъдро, има своя и единствено собствена истина, но тя не е Истината. За приспособяване говориш, на хората, към наличните реалности, пък аз смятам, че отличаващото хората от другото, от нехората, е именно приспособяването на наличната реалност към човека. Ако има Творец нима акта му на Сътворяване не е акт на промяна на наличната Му реалност с друга, такава каквато е според Него. Кой е по близо до Твореца тогава? Тук се сещам защо съм престанал да вярвам на хората, защото последните са започнали да държат на мнението си, а мнението само по себе си не е истина. Мнението е онази защита зад която се крием от силите, идващи когато стигнем до истината. Мнението по този начин би се явило като собствена истина, удобна и уютна, защитаваща ни, но не завинаги. Говориш също и, че не може човек да няма отговори на всички въпроси, дори и грешни да били, ставал слаб и объркан, губел волева мотивация. Тук също не мога да се съглася с теб, волевата мотивация може да е продукт на стремежа за откриване на отговорите на въпросите (снощи гледах “Машината на времето”, почти по Х.Уелс, там именно търсенето на отговор движеше действията на героя). А объркване и слабост може да се получат и при сблъсъка на приетите от нас отговори със същинските или с приети от други отговори на поставените въпроси. В тази връзка се сещам за една аналогия приведена в една измислена енциклопедия, на неизмислени реалности:
“В природата се срещат два вида скелети на животни, при едните скелета е външен, което гарантира
по висока устойчивост на механични повреди от външната среда върху органите на животните, така е да кажем при насекомите. При гръбначните подхода е бил съвсем различен, скелета е прибран под тъканите, което подлага последните на непрестанни повреди и наранявания, затова там защитният механизъм е трябвало да бъде различен. Бърза регенерация на тъканите. При насекомите нараняванията са редки, хитиновата им обвивка трудно може да бъде разчупена, но един път повредена не може да се възстанови. Гръбначните, пък от своя страна, са подложени на непрестанно страдание, непрекъснати наранявания на тъканите, рани, но и бързо възстановяване. Така е и при хората, едни се обвиват в непробиваеми черупки, трудно могат да бъдат наранени, но стане ли това, щетите са безвъзвратни, докато други, изглеждащи слаби, непрекъснато са наранявани от дребни случки и събития, но не могат да бъдат засегнати фатално…” Енциклопедия на човешкото познание
А за красивото и грозното, ами има един подход в това да кажеш нещо така, че да бъдеш чут. Изкривяваш, показваш уродливото, нелицеприятното и грозното, прилепваш го към себе си и го показваш. Възприемащия от една страна започва да се чувства сигурен в себе си и се разграничава от грозното, започва да го избягва, от друга той се чувства израснал над теб и по този начин по силен. Разбира се този механизъм е както дар така и проклятие, но какво ще е зависи от възприемащия, какво ще отключи в него…Така че не семо красивото и достойното може да се взема от случките, събитията и религиите, под внимание може да се взема и уродливото и грозното и то да води до красиво и достойно.
За спиртосването си прав, не го умея в желаната от мен степен, малко спирт ми трябва, но никога не е достатъчен за да стигна до инстинктите или до пълна самозабрава, напротив.

Твой ред е.


ВРЪЗВАЙ СЕ!!!!!