Прочетох го пак. То си е изчерпателно само по себе си и няма нужда от коментар. Това, което искам да кажа е, че в този конкретен случай не става дума просто за зрителния апарат и някакъв случаен обект на наблюдение. Тук става дума за зрителния ни апарат и как той реагира на една точно определена постановка: погледът в (донякъде) интимната сфера. На друг хора.
Замислих се защо иначе един такъв проект би бил толкова привлекателен?... И всичко, до което стигнах опира дотук:
Става дума за ситуация, в която човек е поставен в позицията на воайор - ексхибиционист, независимо от условната му природна нагласа. Демек, щом той се намира в това заведение, той става такъв чрез самото си присъствие. Какво би го накарало да изпита удоволствие от тази ситуация?
Може би тънката линия между това, което се приема за "нормален" поглед в чуждата интимна сфера и това, което прекрачва нормалните граници. Може би много съм се зачела в "Еротизма" на Батай напоследък. Еротиката винаги е свързана с прекрачването на табу. Едва това я прави реална, както и религията. Неписан закон.
Да надникнеш там, където ежедневието не би ти го позволило. И да експонираш част от себе си, но така, че да бъде прието.

Who does not love too much, does not love enough - Pascal