... а не искаш ли малко множко - от хората...
... знаеш ли за колко хора се сещам всеки ден... а понякога им се обаждам само по веднъж годишно, че даже не е и за рождените им дни...
Което не означава, че ги обичам по-малко или че не ме грижа за тях... Просто истинското приятелство няма нужда от подобни доказателства - него го има дори и след месеци и години мълчание... То не зависи от времето и пространството, нито изисква...
Знаеш ли колко ми се иска, хората,които обичам, да бяха около мен. Но голяма част от тях не са, не са били и може би няма да бъдат... А мен ме върти шайбата и понякога даже на себе си не мога да обърна повече внимание от 2те минути, за да си измия сутрин зъбите насаме...
Не знам. Мисля си, че не бива да сме толкова честолюбиви и да имаме изисквания към хората... и ще ни е по-лесно...

Who does not love too much, does not love enough - Pascal