Да ...наистина ....какво нещо е живота...
обикновено го живеем по някаква инерция... и затова трудно реализираме мечтите си...или иначе казано - минава много време от замисъла до реализацията ... а и те, мечтите, се сменят...и не е лесно да ги догониш...
И като се замислиш - уж ние сами определяме обстоятелствата....а се оказва, че те така яко са ни впрегнали....че да им избягаш е все едно да избягаш от себе си... и така си продължаваме по инерцията...и си оставаме в обстоятелствата.... и не смеем да мечтаем...
Инерцията .... да сме обременени и сърдити на себе си и света.... тя ни е завладяла и ни задушава....

А понякога е нужно толкова малко да й избягаш на инерцията, че даже се учудваш на себе си....но факт е - понякога й убягваш.... и изпитваш радост и пълнота от това....
И се питаш - кога си истинският ТИ ?? - когато си апатичен към всичко или когато си щастлив?
Или просто си харесваш едното състояние....и избираш да се претворяваш в него.....
Да, въпрос на избор... избираш си ролята....или тя те избира - пак въпрос на избор