|
Тема |
Re: аз знам, че [re: KAHEЛA] |
|
Автор |
KЛOHKA (вечнозелена) |
|
Публикувано | 21.05.02 09:52 |
|
|
Виж, аз се страхувам от лекари, казах вече, ама ми се налага да ги посещавам от време на време.
Истината е, че в емоционален план най-много се стремим именно към нещата, които ни плашат, това си е първична реакция на тръпката от адреналина.
Няма как да избегнем мечките в гората, за жалост, носим ги в собствените си дебри.
Това, което наистина е плашещо и няма как да го игнорираме като фактор, е способността на собственото ни съзнание да създава плашила и да ги мята на най-невероятни места - там, където най ни се иска да е сигурно и слънчево, и спокойно.
Спомням си една фраза от книга на Patricia Cornwell:" I cannot complain about my days. It is the nights I dread."
Та така, нощите раждат в своята будност страхове, които нямат нито логика, нито решение, защото са наши рожби и ние мазохистично си ги отглеждаме, докато се превърнат в угоени чудовища и ни изядат.
Точно тези страхове се научих да признавам на хората, които обичам, за да ги убивам с нечия помощ, сама ми е трудно, трябва да ги изрека, да ги метна на светло, да ги изкарам от уютното им леговище, за да дойдат на моя територия, където са лесно уязвими и не така страшни.
ПРОЛЕТ Е!
|
| |
|
|
|