Колкото и гузно да се чувствам признавам си-когато се чувствам нещастно не понасям около мен щастливи хора....И те го подразбират по измъчената усмивка която им хвърлям.Опитвала съм нали да пренебрегна моите чувства...ама на мен току що да ми се е случило нещо ужасно и да се хиля като идиот на това че друг се чувства не седмото небе...за мен е нелепо!

А иначе...правилна теория....с плашещо име!

"Искaм сaмо еднa съдбa-дa нaмирaм крaсотa!"