Сряда

Часовете в сряда винаги са най-ненормалните, особенно последните два. Най-интересен е часа по деловодство и архиви. Още в началото взехме материала “ на тагадък”, ако мога така да се изразя. Сега сме подложени на поголовно изпитване, а часовете ни са най-ненормалните, които могат да съществува в едно училище. Картинката, която се разкрива от чина, на който съм седнала е повече от цветуща. Един писател би вложил без остатък целият си талант за да опише класната стая и всичко, ставащо вътре. Първото впечатление, което може да добие внезапно надникнал човек е пълното безредие на предметите в стаята, излишните хартии по чиновете и пода, а ученичките /учех в девически техникум по Организационна техника, което ще рече стенография и машинопис/ та ученичките по чиновете, които са страшно оредели /познайте защо – бягащи от часовете/ правят впечатление на страшно безредие. Да не говоря за брашното и то ЦАРЕВИЧНО, оставено на първия чин залепен за катедрата, на която има ваза с исъхнали цвета. Всъщност подбрани са такива цветя, на които не си личи много изсъхнали ли са или не. Пликове на маси, под маси, чанти, шлифери, престилки, тениски, гуменки и особеното ухание на партенки, завладяваща моментално човек и след 2 минту той чеве не усеща нищо. Аделина играе ролята на шут в този час, облича се на последния чин, а престилката на учителката доминира с особеността си на розовия цвят на фона на тъмно сините престилки на ученичките, зелената дъска и чинове ... и въобще с всичките си действия, допринася за ненормално проведения час. Не бих искала да описвам, защо всеки би се отчаял от един подобен протрет. Тя само задава въпроси и говори, говори и толкова безспирно, че всички, които не я слушаме, едва ли би се намерил някой, който да я слуша, ни се струва това говорене безкрайно, изпълващо стаята с дразнещо за слуха боботене и всичко така ти разваля настроението, че едва ли някой би се решил да научи нещо по този предмет .... О, добре, че звънецът, който тук изобщо не се чува изби!!!

*Дъждът сега е само топъл дъжд, отнесъл споменът за мойто минало..*