Има разни хора по разните клубове, които, каквото и да напишеш идват да опонират. Културните го правят съвсем мирно, без открита вражда, не за нея е думата. А просто заради самото поставяне на контратеза, или "Ама защо пък да е така, като може да е иначе?!" - това наричам изкуствено изтъкване, само заради различното мнение. Има хора, които искат да бъдат забелязани защото са различни, независимо какво означава това. Друг въпрос е, че същите тези хора, в собствения си живот са като самия теб, но не биха си признали, понеже искат да са distingue :-)
Има пък и други, които бълват посредственост, бележат количество присъствие за сметка на качество. За щастие в настоящия клуб това е сведено до виртуалния минимум/липса :-)))
Има и прекрасни хора, които са наистина много ценни, и е удоволствие да се четат. Те творят в един специален жанр, който наричам "клубно творчество", изкуство само по себе си.
Това са мои лични наблюдения за клубния живот.

За мен идеалният клуб е този, в който има зачитане на различията и уважаване на уникалността на персоналностите. Клуб, в който всеки да покаже своя цвят, да се допълваме някак си, всеки от другия, да ставаме по-съвършени и обогатени като личности. Клубният начин на общуване е уникален по рода си за тази цел.

Иначе мисля, че клубните посетители са си нормални хора, идват или от самота, или от скука, или просто от любопитство и интерес. Винаги има какво интересно да се прочете и научи :-))) С удоволствие идвам тук. Анонимността прави хората по-директни, което е хубаво :-) Хората са интересни сами по себе си, и когато контактуваме с различни натури, тогава вместо да търсим слабите места у другия, е по-добре да "прихванем" от силните му качества, както да му "дадем" от нашите. Дето се вика "Всеки луд с номера си" - това е много хубав лаф :-) И характеризира неповторимостта на всеки тук.

What seems terribly important one day just doesn’t seem to matter the next.