Мозъка често генерира връзки, които после възприема като свръхестествени. Но не са. А когато се случи свъръхестествено събитие, може да не го разбере. Намеквам, че много повече се самозаблуждаваме, отколкото разбираме нещата.

Голям проблем пред усвояване на свръхсетивното са автогенерациите на мозъка. Това са например сънищата, фантазията, свързаните с тях малки и големи желания. В тази река от информация се губи ручея на свръхсетивното, ако изобщо го има. А основната заблуда на хората е, че възприемат фантазиите си като свръхсетивно възприятие. И тъй като често се случва фантазиите да стават и реалност-сякаш потвърждавайки свръхсетивния им произход, рядко се разбира че са просто фантазии, мисли разни, съвпаднали с реалността.
Все пак мисля, че ручея на свръхсетивното е реалност. Но не съм убеден. Засега. Но нека убедените не се възмущават. Може би и те самите са жертва на мислите си ?

* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.