Не знам кой е автора, само знам, че е много красиво... и е подходящо точно за състоянието ти в момента...


Смайваща красота…. Това би го описал само Вивалди с неговата музика. Kой е създал всичко това?… Кой разлюлява с галеща ръка високата зелена трева?… Кой кара летящите цветове на пеперудите да се реят над това топло залено море в безупречен хаос и безгрижие?… Небе, чийто край е някъде в безсмъртието, вятър чиято мъдрост е в непостоянството…. Слънце, събрало в себе си само една едничка дума - живот….

Смайваща красота… Няма човешка душа която може да я попие и осмисли….

Очите ми се опиват от нея. Душата ми изпада в делириум от наслада, болка и самосъжаление, че съм само една натрапена на това съвършенство твар… Делириум от една всепоглъщаща любов към всичко живо и неживо, което погледа ми докосва.. Дали това е рая?… Не! Там всичко е правилно и подредено! Този океан от страсти, миризми, живот, смърт, борба, инстинкти… това е просто вълшебството на Природата….

………

Някаква сянка погалва лицето ми. Сигурно е птица.

- Хей, спиш ли? - птиците не говорят…. Значи не е птица.

- Отвори си очите де! - сто хиляди камбанки не биха били по звънливи от този смях…. Ако си отворя очите обаче, може да се окаже, че сънувам… Това си е женски … Не-не! Момичешки глас…. Ще ги отворя!

- Не те ли е страх от змии! - Много е красива!!!!

- Не! А ти какво търсиш тука? Как ме намери? - не спирам да я попивам с очи…

Има ангелско лице… Нежни и топли очи… Искрена усмивка… На главата си има венче…. Сигурно сега го е направила… Под него косата си играе със слънчевите лъчи…. Дълга, свободна като водопад от желания…

- Ами не съм те търсила! Ти сам се изпречи на пътя ми! - усмивката и ме побърква….

- Аз … ъъ .. просто си лежах … ъъъ.. не съм те пресрещал…

- Така му е думата! Просто се срещнахме! Това е! А ти какво правиш тук? Не ти ли е самотно?

- Вече не! И преди не ми беше де, ама сега съвсем…. - И тялото и е на момиче… Непокварено.. свежо…. обещаващо … тайнствено … с аромата на пролетта…

- Аз съм Селина! - поемам ръката и да се запознаем. Господи колко е нежна кожата и…

- Волен - не искам да пусна тази ръка….

- Може ли да поседна при тебе?

- Да, разбира се! - естествена, неподправена грация… лебед в човешки вид….

Оправям несръчно ризата си за да и постеля. Тя се спуска до мен и сяда. Гърбовете ни са опрени. НАСТРЪХВАМ !!!

- Хубаво е тука! - чувам гласа и зад себе си - Отдавна ли лежиш така?

- Не знам! - искам да я гледам в очите… но допира с нея е толкова приятен… не смея да помръдна…

- Аз често се разхождам наоколо. Когато бях малка баба ми често ме водеше тук за да ме учи да правя венци. Казваше,че едно момиче трябва да може да прави венчета, за да лови с тях такива като тебе!

- Какъв съм аз !?

- Ами не знам още, ама ми харесваш!Мисля,че можем да бъдем приярели.Студено ли ти е?

- Не,настръхвам,когато ме докосват тревичките!Приятели?Ти тук ли ги търсиш?Та това е една поляна?

- Знам,но тук идват само хората,които истински обичат красотата, и ти си красив?Обичаш ли това място?

- Обичам го,но идвам рядкоКажи ми,защо си търсиш приятели,не ти ли е достатъчно само да се наслаждаваш на природата?

- Не е същото,когато си сам!Искаш ли да погалим тревичките заедно,да послушаме птичките заедно,да си докоснем лицата си….искаш ли?Дай си ръката и ела близо до мен!Ще видиш,че ще бъде хубаво!

- Да,искам,но ти си толкова пряма.Винаги ли казваш това което искаш?

- Не,но съм сигурна,че няма да ти е неприятно.На хората им харесват различни неща.Ти обичаш ли да гледаш трилър?И аз не обичам!Хубаво е да докосваш тревата, и мен,нали?

- Мога ли да погаля косата ти?Толкова мека изглежда…Може ли да са се обърнеш?

- Толкова топлина има в очите ти,бих искала да ме топлят винаги,но след малко ще се стъмни и ти ще си отидеш.Не си отивай,моля те!

- Не мога,след малко ще си тръгвам,но когато ти стане мъчно за мен затвори очи на тази понянка или където и да си и аз ще дойда,за да те стопля!

- Прегърни ме тогава за да си взема сега колкото може повече топлина.



Кожата ми настръхна цялата от всеки следващ допир,устните ми пресъхнаха и се нуждаеха от още и още целувки.По лицето ми започнаха да се стичат струйки пот,макар да не беше толкова горещо!Предавам се!Тя е по-страстна от колкото изглежда….

- Обичам те!

- Замълчи!Това е лъжа и полянката е лъжа!Това е една илюзия!След малко ти си отиваш,забрави ли?Продължавай да ме докосваш така нежно….

- Не, не е!Обичам те!Дори и да си отида аз ще съм в спомените ти!Никога няма да те напусна,обещавам!

- Добре, тогава няма да плача за теб никога!И аз те обичам!Ще дойдеш ли пак скоро?Прегърни ме треди да си тръгнеш…Да,точно така…Хубаво ми е,много ми е хубаво….Хубаво ли е да ми е толкова хубаво?-отново този смях….

- Не знам и на мен ми е така!Защо не живеехме на тази полянка?Защо се раждаме по различно време и се срещаме някъде в пространството,за малко.Настръхвам защото си до мен и умирам така, както ми галиш косата…

- Да,срещаме се,за да бъдем винаги заедно когато си поискаме!Постой още малко!

- Как ще бъдем,аз не мога!

- Ще видиш!Ти сам ще разбереш!

- Но как?-продължих да настоявам отчаяно.

- Е,време е да си тръгваме,май ще завали!

…Тя си отиде!И добре,влудява ме!Но, ми е хубаво!Толкова беше хубаво!Дали утре ще бъде там…Изморен съм!Господи колко съм изморен!Веднага си лягам!

….Да!Тя пак идва,пак е с мен.Как само ми се хвърли на връта,ще ме събори и изобщо не я интересува,че наоколо има много хора!

- Ела с мен на онова място!-ми шепне толкова възбуждащо в ухото!

- От вълнение ще ми се пръсне сърцето!И се събуждам !Но, тя наистина беше с мен,макар и в сенищата ми!Още усещам допира от тялото и…….