Математиката е люспа от реалността.
Правилно и грешно са класификации когато има цел и субект който да я формулира. То ще рече че Правилно и Грешно се прикрепват към субекта и съобразно целта. Няма парадокси. Има субекти, в чиито разбирания има парадокси, което пък показва колко сбъркани представи за света имат. И си патят от това. И ако за един субект правилно е едно, а за друг- друго, това не е парадокс. Както твоето ляво е за мен дясно , когато се гледаме в очите. Когато бъркаме реалността със субективната реалност, така става. Ще виждаме не само парадокси, а и огнедишащи дракони. Даже ще говорим за непредсказуемост. Защото визираме себе си за предсказатели, със сегашните ни познания и умения. Пропускаме да се замислим колко сме били глупави когато сме се родили и ревали срещу неизвестното болящо шамаросване с реалности. И как после стигнахме дотук. И сега предвиждаме докъде ще стигнем. Аз не се наемам да предвиждам на какво съм способен, нито на какво е способен друг. Знам само че е възможно онова, което споменах за предсказуемостта. Питай Питона - той разбира че живеем в четиримрен свят, където времето е четвърто измерение, а ние се носим по него от минало към бъдеще и иде ден, когато ще напуснем този свят. Както са го сторили милиарди преди нас. И ще останем затворени някъде в миналото. А междувременно внуците ни още няма да са се родили. Но и нашия и техния живот е реален в четвъртото измерение - има го, там е. Само че за единия си имаме история, за другия - неизвестно, и дори си въобразяваме свобода. Нъцки свобода. Няма такова животно. Освен за непросветените ни умове, живеещи в заблуди и надежди, в незнание за това, което предстои да се случи, защото няма откъде да знаем - сетивата ни са постфактум реагиращи.
* Свобода е когато имаме късмета, желанията ни да се сбъднат.
|