"Да постигне победа, без да прибегне към насилие или, да кажем по-общо, без да нарушава естествения ход на събитията, без да натрапва на света личната воля, е способен само този, който е превъзмогнал своето малко "аз" и е вместил в сърцето си целия свят, този, който със своите воински подвизи е направил усилие - съвършено неволно и невидимо отстрани - за вътрешно освобождение, разкрепостение на духа.
На Изток одобено ясно осъзнават, че във военния успех лежат преди всичко "човешкият фактор", непреклонната твърдост и заедно с това необикновената чувствителност, ясност и бдителност на духа. Източните учители са знаели, че не знанията и навиците са ключът към успеха, а самият човек. В ръцете на добрия човек даже лошият метод става добър, в ръцете на лошия човек да же добрият метод става лош - казвали те."...
... "Китайският стратег избягва откритото противоборство не затова че смята войната за "мръсна работа", а преди всичко затова че всяка конфронтация е непродуктивна, разрушителна и за двете страни и при стълкновенията всъщност не може да има победител. Той печели войната с мирни средства или във всеки случай без видими усилия, леко и непринудено. Така в Китай неговата победа се смятала за помпозни чествания. Интересното е, че в Китай няма епос, възхваляващ подвизите на герои, а пълководците са ценени винаги по-малко, отколкото чиновниците.
Китайският стратег побеждава, затова че умее да отстъпва. Той постига целта си само използвайки разположението на противника. Той побеждава, затова че добре чуства и в този смисъл обича своя враг. "Нанасяй удара така, сякаш целуваш жена" - гласи може би най-дълбокомислената поговорка на китайските майстори на ръкопашния бой."