|
Тема |
Re: За музиката - ретроспекция... [re: Quiet Dark Wolf] |
|
Автор |
Lucid (magdanoz) |
|
Публикувано | 09.03.02 21:38 |
|
|
Въпреки, че на всяко гърне съм мердудия, респ. магданоз ... мълчанието ми е много по-присъщо... поне... отвътре
С удоволствие бих помълчала с теб... довечера ...
А после ще те приспя... с ето това...
* * *
Някой ден ще открия,
че съм стигнала дъното.
Че нещастието е нещастие,
а не романтична прищявка
на творчеството ми.
Че скръбта си е скръб,
а не начин
да изглеждаме благородни.
Че болките наистина болят,
ако опрат до кокал
и че тъгата никак не е синя
като по стиховете...
Някой ден ще открия,
че дишането е просто дишане,
сънят е просто сън
и че съм наистина самотна,
когато те няма.
И тогава
просто ще падна в себе си,
ще ослепея,
ще оглушея
и когато изгрее слънцето,
любовта ще е просто любов.
---------------------------------------------
Сладки сънища...
Who does not love too much, does not love enough - Pascal
|
| |
|
|
|