Знаеш ли - донякъде съм много пристрастЕн към това да помагам на хората в нужда. Надали ще се справям добре, ако съм на твое място, по скоро ще се отдам едновременно на това да им помагам и да си натъпквам убеждението, че света е несправедлив и ужасен, щом има такива неща. Ако ти е интересно - сега ще ти опиша, нещо, което според мен е подсъзнателен психологически проблем и аз знам от къде идва.

Единствения случай, в който съм в болница за 8 дни бях в отделение "Уши, нос, гърло" на 16-я етаж в във Военно-медицинска академия. На същия етаж от другата страна на фоайето с асансьорите се намира Хематологията - картинка потресаваща. Онези хора не бяха като хората, които имам предвид.

Може би става въпрос за един много дълбок психологически момент... аспекта тълпа. Не понасям много хора на едно място, които са здрави и ... мислещи като тълпа.
Не харесвам хората, защото като общо понятие те са потенциална тълпа. В момента, в който някой от хората се доближи до мен и попита "Извинете, колко е часът?" той вече не е част от потенциалната тълпа; когато знам, че в хематологията има хора, които имат общ белег, който ги оправдава по подразбиране - болни са (или просто е ясно, че са хора в нужда); те не са хората, а те са именно онези от оттатък фоайето, които са много страдащи хора...

Потенциалана тълпа са и случайно настъпените или бутнати хора - те всичките реагират еднакво, някакси, мислят като тълпа, тоест първосигнално и с огромна липса на индивидуализъм. Затова не харесвам хората - те са всякакви и при положение, че някои от тях нямат никаква причина, в даден момент могат да ти отреагират хипернеадекватно, например на някаква проява на добро желание или настроение. Все едно по аксиома всеки им е виновен за нещо... А те са нормални. Не можеш да ги оправдаеш.

Не обичам хората, защото като цяло те са склонни да не си редактират гадното си настроение при контакт с непознати... Не ми харесва масовата пошлост и явленията "митинг" и "шествие"... Такива неща. Не знам - в момента изведнъж се отприщих на асоциации и сигурно ако продължа ще задълбая адски надълбоко... Ще спра, за да не стане поста ми прекалено дълъг и общо взето безсъдържателен...

Оркестърът да свири!