Най-добре ще е да се възползвам от пътеката тука,клинична таякава и на бюрото по труда.
Да опитам всички варианти.
Ако в близките няколко години няма развитие за към по-добро..незнам?
Не ми се иска да се прибираме в тази джунгла България.
Не че тук се чустваш много по-добре като чужденец.
Идеята ми е да си оправя един ден апартамента в България,или пък да го продам и с парите оттук и което продам в България да си направя една нова скромна къщичка в България и да се опитам в крайна сметка да заработя за себе си.
Едно магазинче да е там,но да капе по малко.
Понеже все пак България ми е родина,все пак съм българин по душа,ако не и по документи.
Естественно искам сина ми тук да се развива,но като гледам каква е училищната система..по-скоро ги готвят за поредните работници по хранителни вериги или ресторанти,отколкото да им дават знания с които да тръгнат към университетите.
В мой личен план,не искам работа по нощите,с разни тинейджъри ..и да не мога да си видя семейството.
Не ми се става шофьор,но и това е опция..пред ресторанта.
Поне няма да вдигам и да влача постоянно.
Другия вариант е учене.
Но вече става почти невъзможно да ти отпуснат пари за преквалификации.
Мъчат те до последно да работиш каквото и да,да се пробваш тук там.
Ако медицински се докаже че не мога да работя нищо..тогава евентуално могат да ме включат в някакъв пакет.
Е..аз искам работа,но не какво да е.
Аз им го казах в бюрото по труда-искам работа в техническа верига.
Ако е нужен още норвежки,или курс за каси и компютърни системи за обслужване,ще го изкарам.
И ще си завиша нивото на езика,ако това им е проблема.
Но искам най-после да ми бъде даден шанс за по-свястна работа.
Понеже не ме устройват бетони,скелета и продобни..нямам това здраве.
Хранителен магазин,кухня евентуално(без миялно) или техническа верига.
Дано да могат да уредят нещо от този сорт.
Ако ме вземат на проби,обещавам че ще дам всичко от себе си да им докажа колко съм ефективен и можещ.
Е не и прекалено много,да не си мислят че ще работя и за другите.
Вече съм го гледал този филм.
Отсега нататък,аз ще се ползвам от системата.
А гръка и норвежката му змия,да запрятат още отсега ръкави да си мият сами чиниите и да си отсервират.
Когато не можеш да цениш по достойнство хората,ще страдаш.
Много взеха да ме търсят и да охкат колегите колко добре било когато съм бил на работа на 100 пр.
Еми..оправяйте е със собственниците.
Нека тъкмо и вие да ви се .. маиката,та да разберете какво ми е било на мен години наред.
В които постепенно ме оставиха сам.
И стигнаха дотам,да ми се пишат предупреждения за идиотски неща.
За това че съм използвал няколко чувала в повече за боклук..че съм бил слизал начесто да хвърлям кашони и торби..което не е вярно,както и миене на под на пекарна в час в който не трябвало.
Не съм се бил усмихвал..и за това предупреждение..не съм бил позитивен..
Почвал съм по-рано с десет минути..но не се брояло,а това къдетро съм си тръгвал с няколко минути по-рано..от време на време заради автобуса..ми го отбелязаха като предупреждение.
А за всекидневното почване с по десетина минути по-рано,не се брояло.
И като се подписах на пвторото писменнио предупреждение,знаех че това е краят.
И на следващия ден отидох,взех си десет дни болничен,казах им че болните хора нямат място на работа..събеах си всичко от шкафчето,всички зарядни които имах на миялното..мислех дали да не си засиля тонколоните към боклука,но ги оставих.
И от 2 октомври реално аз приключих вътрешно с тях.
И този път назад няма да има.
Върнах се единственно заради социалните,понеже им трябват три месеца ,да почнат да ти плащат.
Карам на по 40 пр,за да мога да си плащам поне сметките.
Подаръци за коледа няма да мога да купя,но не това е най-важното.
Най-важното е догодина да съм на нова работа,курс..или каквото и да е ..далеч от тези кръвопийци.
Те болничните ще почнат да ги плащат рано или късно.
И всичко което мога да заделкя-настрани в портмоне.
И по един или друг начин един ден като приключа с тях,ще направя сл;ед години така ,че да излезне на яве цялата им мизерия и всичко което правят срещу нас.
Откъде ще им дойдат гръмотевиците..ще е загадка за тях.
Няма да има улики към мен обаче.
Вече ще са ме забравили.
Аз обаче тях-не!
Ще си платят.
Понеже аз чужди сметки и бъкии няма да плащам.
Нито пък техните грешки.
И дано господ да е смен.
Не искам да отмъщавам по принцип,но много зависи какви препоръки ще получа накрая.
Ако са лоши,ще им го върна някак.
Поневже грешките са си техни.
Няма как цял живот гравитацията да не важи за тях.
Живота е като бумеранг.
Каквото дадеш,такова ще ти се върне.
Да бяха дали цветя и рози..и отношение,не само лайна.
Със замазани лукави усмивки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите