В Б-я, както знаем, най-големите антикомунисти, т.е. бизнесмените, защитават най-свирепо един изцяло комунистически принцип - работното време.
Т.е. - плаща се за работно време, без оглед на свършената работа.
Каква е ползата???!
Мисля, чудя се и не мога да разбера.
Затваряйки работник в офис води до разходи за ток, вода, чистачка..., които бизнесменът плаща. При това, човекът не може да се погрижи за себе си, в това число и - самообразоването (сами се досещате, че е малко трудно в претъпкан офис, на пълен шум, схванат на неудобен стол, само с един компютър да се образоваш дълго време; поне не и след като увредиш зрението си, съсипеш мозъка си и получиш гръбначини изкривявания).
Дали има някакви социални придобивки от това да държи "затворници" - не знам, но се съмнявам, както знаем Държавата само взема, нищо не дава.
Известно ми е, че този проблем го има и при множество колеги, както и при много специалисти в други области (с други професии).
Та, проявявам усърдие. Изълнявам си проектите за много кратко време. До сега не съм получил оплаквания или порицания за качеството на работата ми. Напротив - доволни са от резултатите. (Наистина се старая много, чета много, експериментирам,... вземам присърце работата си.)
ОБАЧЕ, шефът ми, не веднъж е казвал, че не може да смогне да ми даде работа, изпълнявал съм проектите си твърде бързо.
В същото време, се "разстройва" много сериозно, ако дори инцидентно поискам дори незначително време за отсъствие от офиса.
Това положение води и до друго - задаването на задачи, с единствена цел "да не се мотая без работа". Т.е. ако човек разбира от работата си и покаже усърдие, бива "награден" с увеличаване на работата, работа, която при този вариант не може и да мортивира!
Не е ли логично, добрият работник да не се експлоатира допълнително (това само би го амортизирало по-бързо, а логично ли е да се похабяват най-бързо именно най-качествените елементи в Системата?!), а това, че се е погрижил да стане по-добър в работата си (учил е, натрупал е опит и т.н.) да му донесе улеснения в живота. Не е ли логично щом си свършиш работата (добре), да си тръгнеш по-рано, например.
От това всеки би спечелил!
Това че, работното време ефективно би намаляло не значи, че заплатата не би трябвало да се увеличи! Говорим за интелектуален труд, а не хамалин мъкнещ бройка камъни на час. Пък и при хамалина - това е човек, не робот, нужно е да бъде зачетен като Личност!
Резултатите от работата ни, които са плодове за нашите шефове, са следствие не от робския ни труд, а от цялостното ни личностно изграждане. Заплащането трябва да съответства комплексно на характеристиката на дадения работник.
До кога ще продължава тази нездрава комунистическа практика на фиксирано работно време (по-точно с възможност единствено за увеличаване, когато на мениджъра му е напечено поради некадърно сключена сделка) при която съвестните работници биват изсмуквани бързо, докато колегите им компенсират с пиене на кафета, пушене и празни разговори.
Обществото би имало полза като цяло от зачитането правото на хората на Личен живот. Свободата винаги дава по-добри плодове от Робството!
Чудя се, има ли социална теория, която да обяснява тоя феномен или проблемът е чисто психически - нуждата на работодателя да изпитва нездраво превъзходство над работещите за него.
|