здравей Лил,


отговарям със закъснение защото бх доста натоварен тези дни.

Според мен трябва задължително да има две форми на изпит и студентите да могат да си избират. Стандартният тест отпада поради спецификата на предмета - абсолютно съм убеден, че не може да се създаде тест, който да улови подготвеността на студента за извършване на социологически анализи. Опитвал съм се да създам тест за една дисциплина и говоря, базирайки се на този си опит.

Друг е въпросът доколко сегашната процедура оценява точно това или нещо друго.

Според мен най-печелившата стратегия е да има комбинация от тези три възможности - тест, диплома (т.е. писане на текст) и някаква форма на устен изпит

Разбира се има огромни разлики между дисциплинте - но да предположим че говорим за дисциплина в областта на социалните и хуманитарни науки.

Тестът би трябвало да обхваща основни/базови знания, които могат да бъдат кодифицирани в стандартизиран въпросник (с възможности за избор на правилен отговор от няколко дадеи отговора) + полустандартизирана част - т.е. въпроси изискващи само фактологично познаване на материала, на които е възможно да се отговори в едно (макс. 2 изречения). Това щер служи да се отсеят най-незнаещите. Пр. - завършващ социолог, който не знае разликата между "мода" и "медиана" или кой разработва и какви са дефинициите за сновни социологически понятия - пр. "идеален тип"

диплома (или друг вид текст) - да показва способността на студента да анализира данни и да разсъждава сам, а не да "зазубря" дебелите книги и да ги рецитира, както и как се пише научен текст. Това последното е усвоено на много ниско ниво от повечето завършващи. А си има правила. Аз например и досега се уча как се прави това. Друг е въпросът, че поне на нас никой не ни беше споменавал подобно нещо, с изключение на една млада и амбициозна асистентка, която за мое съжаление вече не преподава в катедрата.

устен изпит - като се набляга повече на аналитичното мислене (което е трудно осъществимо при формулиране на програмата за изпита), но все пак се изисква и познаване на основни за дисциплината текстове. Задължително е обаче да не се изисква само зазубряне на дадени текстове и особено - да не се изисква четене на точно определени текстове по определени въпроси - тук да се остави максимална свобода на студента. Защото изготвящите програмата слагат вътре обикновено неща, които те познават по дадената тема или неща, които те смятат че са "правилни". Така много често се получава, че нови теории и методики са не само нежелани, но понякога вреди на студента, ако се окаже че ги познава. Защото професор "еди кой си" не познава/одобрява тази теория или пък не дай си Боже, е нейн върл противник. И студента пострадва.

И пак казвам - комбинация от тези три метода, като може дори да се ползват като филтри за достигане до следващия метод.
пр. #1 - задължителен тест, който доказва че имаш базови познания и след това според показанто ниво се опртеделя между диплома или устен изпит. (предположението е че изпитът е по-лесен)
пр. #2 - студентът избира между тест+диплома или тест+изпит