Може да се каже че дори в САЩ 'академичната свобода' е подложена на много сериозна критика, и привилегирования статус на нуката се подлага ако не на съмнение, то на все по-нарастваши изисквания . Kоето е по-важно - все повече като условие да се дадат пари на университетите се изисква да се демонстрират връзки с индустрията, директно индустриално участие във финансираните проекти, а от краяа на 80-те години се създават и изцялно нови изследователски инситуции, като инженерни рисърч центрове, суздаващи се с държавно финансиране при условие, че грубо казано, група професори от различни факултети/университети се събират и предлагат "изследователска програма" в която индустрията да има директно участи (и полза от което). След около 10 години държавното финансиране на такива центрове спира, и те или остяват на самоиздръжка или изчезват.

В същото време, системата за определяна на възнаграждения и процедурите за повишение и тенура (?) в традиционните академични департаменти НЕ подкрепят учени които искат да се занимават с по-приложна работа. Като резултат, младите учени са прнудени да оценяват приложната работа по-ниско от фундаменталната, т.к. само втората (все още) ще им осугури сериозни публикации и рисърч който се взима предвид при кандидатстване за поастоянна позиция (hehe, za poveche podrobnosti otworete Journal of Technology transfer po niakoe vreme dogodina kadeto vsichko si e opisano v statiya chiito avtor/i niama da spomenavam :)))

майтапа настрана, въпреки преходни, предимно организационни трудности като гореописаните, през последните десетилетия в публичното пространство на по-развитие страни от науката изрично се изисква да демонстрира икономически и социални ползи. съответно, дните на неограниченото държавно финансиране за фундаментални изследвания като цел сами по себе си отдавна са отминали. най-замележителното е че това се смята за нормално и дори се насърчава от научната обшност (с изклщчение на маргинализирани науки като социологията и философията които плямпат за това как изследователските интереси се били диктували от н'ам кво си).

проблема на страна като българия е че нямаме силна агенция която да управлява и адмнистрира пари за наука и в която да работят не сам учени, но и мениджъри и администратори. в резултет "научната общност" в общи линии е оставена сама на себе си - една самостоятелна клика от одъртели и посредствени гадове (най-вече в катедра социология на СУ), неподложени на абсолютно никаква публична отчетност, в резултат на което се самолегитимизират като академици посредством собственото, безспорно много вискоко артикулирано, и разбира се диалектическо, дистанциране от "прозата" на пазара. Нали ако не го правят, ще трабва да демонстрират резултати, а тогава твърде бързо ще стане ясно че нямат никакво основание да заемат привилигерования статус за който претендират че им се полага

P.S. мисля да се върна в бг само и само за да им разкажа играта ;))) НАТЕ!