|
Робите на 21-ви век
27 милиона души по света са търгувани, малтретирани и държани като заложници
СПОРЕД специалиста по история на робството Кевин Бейлс, средностатистическият американски роб от 18 век е струвал около 40 000 днешни американски долара.
"Това е една "добра" сума, защото днес цените са паднали значително. В миналото чернокожите са били залавяни и принуждавани да бъдат роби, а днес хората са роби по своя воля, защото са принудени да работят в нечовешки условия за да си осигурят елементарни условия на живот.", твърди Бейлс, който е един от най-големите експерти по история на робството и директор на щатската асоциация "Освободете робите". Ловки каналджии "доставят" пет-шестгодишни пакистански деца в Персийския залив, където насила стават жокей при състезания с камили. В Бирма мъжете работят по 19 часа в плантациите за захарна тръстика. В Китай деца произвеждат опасни за живота фойерверки... Робството в наши дни е печеливш бизнес, защото в епохата на глобализацията когато стоките и парите циркулират свободно по света все още съществуват непреодолими пречки за голяма част от хората, които искат да емигрират легално
там където има работа.
Ето защо почти всички, които плащат за да преминат нелегално границата свършват в ръцете на мафията на трафикантите на хора. Контрола на границите все повече се засилва, а това кара трафикантите да вдигат тарифите си. Така много хора задлъжняват с огромни суми пари, които трябва да изплатят с непосилен робски труд. Мафията прекарва около 35 000 души годишно в Западна Европа.
През 2000г. в Триест, градът който свързва Балканите със Северна Италия антимафиотите заловиха хърватския трафикант на хора Йосип Лонкарич. По онова време бившият таксиметров шофьор притежавал авиолинии в Албания и Македония и бил замесен в трафика на стотици нелегални емигранти, заставени да се трудят като роби или да проституират в проспериращите страни от Европейския съюз. Съпругата на Лонкарич, която е и негов "партньор" разкрила връзките му с престъпни китайски групировки, с които той работел за трафика на китайци, иракчани и кюрди. Много от китайците, които Лонкарич прекарал нелегално през италианската граница били заключвани и принуждавани да работят
по 18 часа на ден
в ресторанти или в цехове за обработка на кожа в околностите на Флоренция. Сред близо 60-те хиляди китайци, които днес живеят на Ботуша, са регистрирани много случаи на робство. Вероятно броят на насилствено склонените към робски труд е много по-голям тъй като проверките са сериозно възпрепятствани от езиковите бариери и масово разпространените фалшиви документи за самоличност.
Според Кевин Бейлс, съвременното робство се изразява най-вече в липсата на елементарни човешки права и породената от това икономическа експлоатация. Робите днес не са контролирани от правото на собственост, както преди стотици години, когато робовладелците са ги притежавали, а от "правото на насилието". Особено податливи в това отношение са децата.
Детското робство
е разпространено най-вече в африканските страни и Индия. Така например през 2001-ва светът беше потресен от историята за изчезналия шведски кораб "Етирено", за който се смяташе че превозва деца роби. В крайна сметка, когато корабът пристигна на пристанището в Бенин, Южна Африка, бяха намерени 186 либерийци, 79 от които деца, повечето от които с възрастен придружител. Корабът бе задържан за пет дни на пристанището до изясняване на случая и акостира успешно на 16 април. Това беше ясен знак за световните правозащитни организации, които активизираха дейността си. Червеният кръст е една от организациите с най-успешни камапании против търговията с деца-роби. Благодарение на добре изградената мрежа от доброволци в близо 100 села на Бенин родителите са добре информирани за опасностите, които грозят децата им, ако те бъдат продадени. Но въпреки това все още много родители поверяват децата си на непознати, срещу обещания за работа и училище.
6-годишния Тарик е изпратен от родителите си като чирак в автокъща в столицата на Бенин Порто-Ново. Момчето работи по цял ден
без заплащане или почивка.
Не може да излиза навън без позволение, всяко неподчинение се наказва с бой. По данни на "Уницеф" приблизително 200 000 южноафрикански деца годишно споделят съдбата на Тарик. Те са станали жертва на трафик на хора, който се извършва по добре организирани канали в страни като Бенин, Габон, Гана, Нигерия, Того, Камерун, Буркина Фасо и др. И все пак широко разпространената бедност в африканските страни не е основния фактор. В някои от случаите децата са продавани, за да се покрият дълговете на семейството. Други пък биват отвличани насила или от хора представящи се за социални служители, които обещават на семейството, че ще осигурят образование и работа на детето им-неща които липсват в по изостаналите райони на някои страни. Само 20 от общо 48-те африкански нации са подписали закони забраняващи детския труд и робство. В много от африканските страни се смята за нормално децата да работят като домашни прислужници, или като помощници в мините, фабриките или фермите.
Засилените мерки за сигурност след атентатите от 11 септември затрудниха значително трафика на хора между САЩ и останалия свят. Цената за прекарването на един човек скочи средно от 1000 на 2000 долара. Така онези, които успеят да преминат границата са задлъжнели с пари, които могат да върнат единствено с цената на
непосилен робски труд.
Повечето от емигрантите са бедни, необразовани, без документи и работни визи и работят по 16-18 часа на ден срещу 7500 долара годишно. Примамени от обещанията на трафикантите, те се насочват предимно към плантациите във Флорида, където берат плодове и зеленчуци.
Флорида е един от най-плодородните американски щати, който осигурява 80% от портокаловия сок на Америка. Но само за последните 6 години там са регистрирани пет случая на крепостна зависимост подобна на тази през феодалния строй. "Рамос" е последният известен случай на робовладелчество във Флорида.
32-годишният мексиканец Хуан Муньос напуснал родния си град Кампече, защото не можел да изхранва семейството си. Той прекосил нелегално границата с Щатите и попаднал в Аризона. Оттам срещу 1000 долара бил закаран в един от осемте лагера, разположени в околностите на олмпийското градче Лейк Плесид, Флорида. В лагерите живеели около 700 човека, държани като заложници от
кланът на братята Рамос.
Работниците живеели по четирима в стая в абсолютна мизерия. Получавали чековете си всеки петък след което били заставяни да изплатят дълговете си в магазините, които също били собственост на братята Рамос и така отново да работят за прехраната си. Когато един от работниците се опитал да избяга надзирателите го хванали и счупили капачките на коленете му с чук, след което го изхвърлили на магистралата от кола, движеща се със 100 км в час.
През април 2001 ФБР атакува лагера и арестува братята Рамиро и Хуан Рамос, както и техния братовчед Хосе Луис Рамос. Огромното им имуществото е конфискувано заедно с
3 млн. долара в брой.
През юни 2002 год. тримата са осъдени за трафик на роби и незаконно притежаване на огнестрелно оръжие на общо 34 години и 9 месеца.
Случаите на робство в САЩ не се ограничават единствено в земеделските райони. То се среща навсякъде където има нужда от евтина работна ръка. Според Кевин Бейлс днес в Щатите има около 150 000 човека, които са третирани като роби.
Някои историци смятат, че срамното робовладелческо минало на Щатите е свършило тогава, когато вече не е имало нужда от роби. Но съвременните търговци на роби от Южна Африка до Флорида преоткриват наново доходността от купуването и продаването на хора. А това означава че в 21-ви век робството все още съществува.
Какво казват съседите за нас
През 1990 год. Григорис Лазос, професор по социология в университета "Пантейон" в Атина започва проучване на проблема с проституцията в Гърция. В продължение на десет години той разговаря със стотици жени, принудени да проституират насила и едновременно с това успява да установи контакти и с похитителите им. Така успява да установи връзката между проституция и робството в Гърция. Пред сп. "Нешънъл Джиографик" проф. Лазос казва:
"Трябва да се прави разлика между дребните трафиканти и олганизираната мрежа, която използва Интернет и разполаhа с банкови сметки. Всеки собственик на бар в Гърция може да изпрати някого до Южна България да купи жени срещу пари в брой. Цената на едно българско момиче от тази част на страната е 1000 долара, а ако се пазарите можете да получите две за същата сума. Цените са най-ниски в понеделник, защото трафикът на хора е най-активен през уикендите. Понеделниците не са толкова натоварени и можете да вземете остатъците.
Мрежата обаче може да извършва сделките и разплащанията от разстояние. Просто се обаждате в Москва, искате жени и те ще бъдат изпратени до Румъния, а оттам през България до Гърция. Дори не е необходимо отделните доставчици да се познават."
|
Робите на 21-ви век