Определянето на материала като ескиз, предполага и отвореният характер на трактовката му.
В този смисъл, възможната дискусия ще се определя от онова което читателят ще /няма/да види.
Т.е. критиките са възможни /и оправдани/ от всички посоки –технология, социология, икономика и пр.
Характера на феномена /многоизмерен, в началото на своето битие/ обаче предполага антропологичен подход за обхващането му в цялост.
Бих наблегнал отново на дма ключови момента.
Самата възможност за свободна комуникация без оглед на географски ограничения от една страна и при липсата на традиционните етикети от друга, вече предполага значимостта на феномена.
Да не забравяме, че традиционното общуване до голяма степен е подчинено на тежестта на етикети, които в голяма степен предопределят и “теглото” и “качеството”на всеки от участниците – професор/студент; работодател/работник; социолог/инженер; амерниканец/камерунец; китаец/европеец и пр. По същество, традиционната комуникация се подчинява на предоминанти, които до голяма степен /пред/определят и качеството на обменената/възприета информация.
Да допълним и основно писменият характер на диалог в почти реално време, без значение от географското местоположение на комуникиращите.
От тази гледна точка, мрежата създава предпоставки за съвършено различен като качество комуникационен процес, освободен /в значителна степен/ от традиционни предрасъдъци и ограничения.
Вероятно, най-близка аналогия за потенциалният импакт на феномена е поточната линия и утвърждаването на индустриалната концепция на Форд, които определят цялостният облик на 20-ти век и неговата рожба-консумативното общество.
Когато обсъждаме Е-волюцията, следва да отчитаме именно факта, че става въпрос за ВЪЗМОЖНОСТ, а не за реализирани в цялост процеси.
Предвид на твърде сериозните последици от реализирането на тези потенции, повече от логично е да наблюдаваме и съпротивата за сбъдването им.
Напр. потенцията за нов принцип за човешка самоорганизация, ще срещне съпротивата най-напред на традиционната държава. Свидетели сме за опитите за ограничаване свободното общуване по мрежата по най-различни поводи!
Пр. следенето на интернет комуникацията! Ако направим аналогия със следене на пощенските комуникации, оказва се, че държавата вече ограничи почти незабелязано основни права.
Пр. за следене на писма, подслушване на разговори е нужно решение на съд.
С промени в законодателството на САЩ!! това право като че ли бе отказано на мрежата!
Ето един изключително красноречив факт на опит за унищожаване на потенции.
Разбира се, не оспорвам повода за това ограничение, но да си припомним, че пътят към ада е послан с добри намерения!
По мое мнение, един от най-съществените моменти за разбиране на феномена е умението да приемем сравнението на катедралата/традиционно привичните форми/ и базара пердполаган от мрежата.
И докато катедралата предполага смирено и сериозно отношение, то базара неминуемо въвлича във фриволността на въобръжението, на иреалното, на панаира и клоунадата. И естествено, това е само фасадата.
А зад нея – върви сериозният процес на самоорганизация!
Вероятно следва да се направи и сравнението на средновековният кралски двор и панаира навън.
Е, сега живеем в катедрално общество произлязло по-скоро от панаира...