сетих се че вече не ми прилича на годините да се заяждам така lamer-ски, та по повод на питането *как избираш парадигма която да тестваш емпирично*, краткият отговор е:

като разкажеш приказка

никакъв майтап няма в това - 1. за да претендираш че познаваш дадена парадигма, трябва да познаваш предпоставките й - ако не ги познаваш, не я знаеш; 2. предпоставките задават терминологията с която си служи въпросната парадигма и позволяват създаването на теории в нейните рамки
3. торията, най-после, е продукт който се предполага че има директна релевантност към наблюдаемия свят - това разбира се, отникъде не може да се види наготово т.к. и *реалностът* не ни е даден на тепсия; та затова стана дума за приказката :-)) - ако можеш удовлетворително да разкажеш приказка на езика на съответната теория (разбирай, хващаш преговорите за нато и ги изговаряш в термините на теорията си) значи не само знаеш теорията, но и тя работи.
ако не можеш да разкажеш убедителна приказка - или не знаеш теорията, или тя не работи, или и двете - няма значение.

пропускането на факта че тази процедура е, разбира се, в много голяма степен подчинена на *структурите на властта*, т.е. процеса на дефиниция на *социалните проблеми* е грубо предопределен от ценности, интереси, институции, норми, *смислови хоризонти* и какво ли не още, често дава основания на социолозите да залитат към нормативно критическо теоретизиране; няма нищо лошо в това, като изключим че то е по-скоро работа на интелектуалците; социолозите преди всичко би следвало да си гледат данните.

известния слоган че нямало description без prescription звучи много cool, само че доста често зе забравя че и не можеш да си prescribe-ваш безразборно, а го правиш на базата на някакъв масив от информация. именно теорията е инструмента с който можеш да тестваш дали изобщо подходът към потока от факти е *правилен*. и да не забравяме, че независимо какво си мислим за света, той очевидно е някъде *там*, и *работи*, при това не чак толкова хаотично. т.е. ако забравим момента на *сътворението* логиката му може да бъде задоволително реконструирана във всичките му там исторически, биографични и нам още кви рамки