хареса ми това за "показват че работят, и то много и всеотдайно, ей сега само за малко са излезли да ти кажат нещо, и се връщат светкавично пак там".

Вярвам че е така, но в подобна нагласа иманещо, което винаги ме е смущавало - а именно, на презентирането на резултатите се гледа като на досадна и неблагодарна работа - 'все едно няма да разберат нищо'. Бих се чувствал по-спокоен ако всяка изследователска работа по първоначален дизайн довеждаше до професионални и убедителни презентации, аргументиращи дадена политика. Щото в много случаи в името на самовъзпроизводството на научното знание се пренебрегват практическите импликации на постигнатото - или не се използват, или пък въобще ги няма. И става досадно - учените пишат основно за другите учени. а пък полиси-мейкърите го карат на интуиция и се чудят какво точно става в университетите.

А не виждам нищо нелогично или 'низко' в това всяко [релевантно] изследване да бъде превеждано на чисто администраторски език - теорията не е добра теория, ако не може да послужи за изграждането на модел, а моделът не е добър модел, ако не може да предложи стъпки по идентифицирането и решаването на даден проблем. само че това вече означава да се смесиш с 'неразбиращите' и успешно да им обясниш защо именно това което ти казваш е правилно, а не маргарет тачър; а не да навириш нос и да разчиташ че статуса на учен сам по себе си а най-силния аргумент. той е важен и трябва да се поддържа, но само толкова ли? последното ме притеснява най-вече с оглед на това че се случва суперпосредствени творения да 'минат' само защото с произведени в университет. т.е. въпроса е може ли да се разчита на това че една институция е добър коректив на самата себе си. хуманитарите страдат от този проблем повече - при инженерите все пак по-лесно се вижда дали нещото 'работи'.


===========
Мърфи: Ако е зелено и шава е биология; ако мирише лошо - химия, а ако не работи - физика