|
|
| Тема |
 Влиянието на инстинктите и поведенческите з |
|
| Автор |
eridan23 () |
|
| Публикувано | 22.10.01 15:55 |
|
|
|
Тема : Влиянието на инстинктите и поведенческите закони върху взимането на политически решения
Йерархичната структура на обществата е съществувала и съществува при всички видове водещи стаден живот.
При първичните човешки стада тя е следвала същата структура както и при повечето животински видове т.е. позиция на силния. При по-късен стадий, когато превес в оцеляването на вида взима не физическата сила а натрупания опит, който се предава на поколението, йерархичната структура се видоизменя в старейшинска т.е. начело на племето стои не най-силният а този който има повече опит – старейшината.
Тази структура не се е променила съществено и до момента. Политикът или този, който взима решения от името на стадото се предполага да разполага с повече знания от средния индивид.
Както и тогава така и сега основният стимул на водачеството е собственото оцеляване на индивида – водач.
При първобитните човешки и животинските структури оцеляването на водача е било пряко свързано с оцеляването на групата. Самата група следвайки инстинкта си за оцеляване т.е. втория закон за реакция е изтиквала индивида, чието поведение би било най-адекватно спрямо заобикалящата го среда за водач на стадото.
При увеличаването на човешкото стадо и намаляването на естествените врагове отслабва значението на влиянието на решенията на водача за цялостното съществуване на вида, поради все по-голямото отдалечаване на вида от непосредственото влияние на околната среда.
Това развитие предопределя пренасочване на инстинкта за самосъхранение от групов към частен, което означава, че стадните водачи вече не са зависими от стадато за своето оцеляване и все повече се ориентират към използване на ресурсите на това стадо за лично оцеляване /облагодетелстване/ достигнало до степен на реакция ат най-примитивен вид – болка – удоволствие.
Като пример може да послужи развитието на Римската империя, по точно нейното разпадане през 2-3 век пр.Хр. , когато неимоверно разрасналата се като територия и население империя бива разтърсена от вътрешни борби за власт и независимост на отделните провинции. Тази тенденция, определено влияеща деструктивно върху цялостното развитие на културата а оттам и на физическото оцеляване на населението, но строго закономерно проявяваща се при всички до момента наблюдавани социологически структури е добра илюстрация на преобразуване на поведенческите реакции.
Трудно може да бъде локализирано времето, когато са се проявили първите признаци на поведенческа дислокация, но може да се твърди със сигурност, че тази реакция достига своята кулминация в наши дни, когато развитието на комуникациите и транспорта е довело до фактическо увеличавани на човешкото племе до няколко милиарда индивида.
Изводи: Повединието и решенията взимани от днешните водачески лидери – политици, военни и други групировки са повлияни единствено от идеята/принципа за индивидуално оцеляване, което означава, че се простират само до периода на съществуване /политическо или физическо/ на отделния водач. Тази тенденция води до персонализиране на взиманите глобални решения от гледна точка на оцеляване / благополучие на един индивид водещо до грешни, а понякога и пагубни последствия за видовото оцеляване.
Тоест решениято и действията на хората управляващи племето не са свързани с неговото оцеляване в глобален мащаб а са локализирани до кратък период на време, съответстващ на периода влияние на отделния водач.
всичко е вероятност
| |
| |
| 
|
|
