Тъй като заглавието на поста на Симулакрум е "re" на моето, а не на това на Навлек, подозирам, че репликата ти може да се отнася към мен. Ако е така, ще отговоря, че не винаги ми е весело, когато си демонстрирам интелектуалното превъзходство (понякога даже е тъжно да го прави човек), както и че доста често ми е весело, когато не си демонстрирам интелектуалното превъзходство, а правя идиотщини. Примерно, често се поради непохватност се заливам с топли течности, което понякога силно ме развеселява. Много ми е весело също, когато нарочно пея по-фалшиво, отколкото когато се опитвам да не пея фалшиво. Весело ми е, като гледам как котето ми се е навряло в една кутия и се опитва да скочи заедно с нея. Весело ми е, когато слушам пънк. И при много други случаи.

Абе изобщо, и аз съм човек, а не само социолог. Имам достатъчно поводи да ми е весело и като социолог, без това да значи "чувство на превъзходство". Надявам се, че няма нужда от примери, въпреки че, ако ми ги искате, ще ви предоставя такива.

Определено не се развеселявам обаче от етнометодологически експерименти, за разлика от някои от тук присъстващите.

Сега за Ани. Ани, не знам какво се опитваш да докажеш. Надявам се, че не искаш да ме изловиш в грешка, защото в началото на поста ми пишеше, че отношението "гражданско съзнание - гласуване" не е симетрично. А ти го обръщаш - при мен "гласува" е "В", а при теб - "А". Ако изхождаме от факта на гласуването, до никакъв извод не можем да стигнем за гражданското съзнание.
Затова - долу бихейвиоризма! (Не ми казвайте, че не е жив. "Жив е той, жив е!")

Сега и за Навлека. Разбира се, че нищо сериозно не може да бъде доказано само чрез формална логика, нито само чрез диалектическа, нито чрез каквато и да било логика. Напълно се съгласявам, че логиката е само инструмент. Точно затова уточних, че постът ми е майтап - за да не вземе някой да се "върже". Думата ми беше само, че от логика, дори от формална, вреда няма, стига да не я екстраполираме като обяснение на даден феномен. В този смисъл, таблицата за истинност на импликацията, която демонстрирах, не претендира да изчерпва феномена "гражданско съзнание". Но понякога логиката е полезна, за да реконструираме консистентността и границите на валидност на едно твърдение, ПРЕДИ да тръгнем да го разбираме и/или критикуваме. В границите на твърдението "който не гласува, няма гражданско съзнание" не се включва, че "който гласува, има гражданско съзнание". Същото може да бъде обяснено и с предикатна логика от втори порядък, но ще се налага да рисувам кръгчета, което не знам дали става в този формат.

Последното пак беше майтап - и чрез хиляда логики да го покажа, все тая.

Доскоро!
Птери