Нека само спомена за позицията на един от най-влиятелните и обсъждани съвременни политически философи - Хабермас. Той се явява нещо като интелектуалната икона на модерното "ляво", на днешната европейска социал-демократична идея. Тъкмо неговите текстове най-силно са повлияли за артикулирането на политическия ми светоглед, при все че трудно биха могли да се етикетират с гръмкото "антикапиталистически".

Той критикува не толкова капиталистическия начин на производство и пазарна размяна и стремежът за глобалното им налагане, а по-скоро фетишизирането на икономическите отношения като приоритетен начин на публична комуникация. Според него
Гражданската солидарност е активното етико-политическо себеразбиране. Тя се гради върху модерния правов ред, който не е само морален, защото винаги е конкретно-исторически, защото почива както на народния суверенитет, така и на човешките права, защото в него частната и публичната автономност взаимно се обуславят.
Т.е. ценностната (поведенческо-ориентировъчната) рамка за обществените отношения не трябва да се претопява във и идентифицира с производствените и потребителски интереси, а трябва да защитава тяхното свободно упражняване тъкмо като автономна спрямо тях. В противен случай частната и публичната автономност (които несъмнено са постиженията на ранния капитализъм) са заплашени от подмяна с едно частно и публично принудително потребление. Напр. ако театрите или генното инженерство изцяло се поверят на добрите намерения на едрите компании и частните потребители, без да се поддържа от държавата допълнителна нормативна и финансова рамка за функционирането им, то постепенно от тези сфери ще останат, ще бъдат "естествено" селектирани, техните най-конвертируеми продукти и услуги. И когато все пак възникне нужда от техните иначе непрактични добавки (солидарност, резервни естетични и етични перспективи и т.н), те няма да бъдат в наличност. Това ще наложи принудата от ползването на каквото е останало. Точно затова се налага някаква умерена форма на "държавна намеса", която да усигурява освен условия за реализиране на непосредствените икономически интереси на свободните индивиди, също и условия за възпроизвеждане на гражданската солидарност; защото колкото и големи циници да сме ("всичко е егоистичен интерес, другото са празни приказки"), не можем да не признаем, че либералните индивидуалистични ценности досега винаги са процъфтявали само на почвата на един умерен подразбиращ трансцендентален - всеобщо споделен, императивен, отвъд-икономически - морал (напр. анализираната от вебер връзка протестантска етика - дух на капитализма). Основният критичен патос тук е по отношение на неолиберализма и неоконсерватизма. Според тези идеологии гражданската солидарност е колективистична отживелица, която трябва да се замени с пазарната етика, в която легитимността (демократичната) на някое публично действие (политически избори, демонстрация, изпращане на умиротворителни войски и т.н.) се определя основно от отношението му към способността да продаваме и купуваме. Спомни си произненсеното с възмутен тон изказване на Буш (от филма "Излишък"): "Те (терористите) искат да ни накарат да спрем да купуваме" (беше нещо такова). В този смисъл "демократизиране" не значи нищо друго, освен осигуряване на сигурни условия за купуване и продаване.
Именно в отношението си спрямо това фетишизиране на пазарния процес човек може условно да търси мястото си в спектъра на политическите пристрастия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от блa_блa_блa на 03.10.05 21:32.