В така зададените въпроси (защото те са няколко) нещо ме смущава.
Едно от тях е, че първо става въпрос за 'нация' и второ за 'комуникация между нации'.
Какво имам предвид, нации и национални държави са определения, породени от действителността на след-монархическа Европа, когато националната принадлежност и изграждането на национална държава стават основния стълб за (само)идентификация след "смъртта на краля-слънце", т.е. след отпадането на монархическото начало като основен елемент на държавна солидарност.
Но онази действителност доста се различава от "тази тук". В края на 19 и през целия 20 век (до началото на 1980-те по -точно) националните държави са преди всичко "национални", т.е. относително хомогенни в географксите си граници и доколкото съществуват малцинства, те също са "скупчени" в определени, ясно очертани географски области на дадена държава. Има и изключения:
- САЩ, където малцинствата са размесени в голяма степен между населението. Но първо, може да се каже че там всички са малцинства - много дълго време (условно до Гражданската война) съществува разделение между ирладци, англичани, французи, немци и т.н. - т.е. все европейци, бели, ама емигрирали от различни страни. Второ, и там действа принципа - всеки в своя район - т.е. постепенно се обособяват райони с относително хомогенни малцинствени групи - Харлем, Малката Италия, дори политиката на индианските резервати са пример за това.
- вторият пример не е определена държава, а "нация" - евреите - те са разпръснати повсеместно из цяла Европа, интегрирани в различна степен в отделните общества. Нация, ако добре си спомням учебника по история и А. Токвил е обаче общество, което освен обща култура, език, общосподелени ценности, религия и т.н. е и относително хомогенно представено на дадена територия - независимо дали тя е обособена в държава или не. В този смисъл "еврейска нация" малко не пасва на това опредление (изключвам бъдещата все още държава Израел) Не случайно според мен именно евреите са един от малкото примери за постоянни прояви на расизъм - Испанската инквизиция ги е преследвала; в Англия след Ричард 3 са били гонени и имуществото им конфискувано, в САЩ по времето на Хувър и Маккартър "евреин" е било позорно име въпреки скорошната война (идентифицирали са ги с "комунист") - май само Франция и Холандия са изключение.
Ето тук според мен се крие и причината за анти-еврейските изстъпления през целия 19 и 20 век - Хитлер е само еманацията на това преследване. Един вид - тази нация не пасва на представата за нация и на онези вкоренени ценности, които макар и скрито управляват човешкото поведение.

От средата на 20 век, но особено силно след края на Студената война, тази реалност започва да се променя - рушат се нейните основи. Преди всичко руши се "националната държава". Глобализирането на икономическите и информационни пазари според мен слага край на това явление, такова каквото го описват учебниците.
В днешния ден да се говори за нация - това според мен е неработеща парадигма / концепция. Все едно да се опитваш да изследваш съвременната електронна търговия с методологическия апарат на К. Маркс, създаден по времето на и "за" класическия капитализъм в Англия.

Другото - "комуникация между нации" - дори да приемем че има нации, силно се съмнявам, че има комуникация между тях. Има комуникация между отделни хора, институции, организации, (обособени според някакъв признак) колективи - дали ще ги наречем, агенти, актьори, субекти - избери си една теория - все едно и също е. Важното е, че става дума за комуникация между отделни (ясно определими) единици - т.е. можеш да кажеш "към тях принадлежат един кои си" - пр. лекари, художници, ООН, Петко Петков или Иван Иванов, организация Евророма, и т.н. и т.н. но не и "ромите" като цяло, нито пък "турци", "българи" и др. подобни.

Така че не трябва да се бърка нация с раса. Т.е. не може да обвързваш двете. Или поне не толкова пряко - естествено ако го погледнеш от гледна точка на една "национална култура", или "национална политика", "национална държава" и т.н. - става нещо друго - но тук се визира вече не нацията, а държавното начало, което все още поради липса на нещо по-добро, го свързваме с нацията. ("Бунтът на елитите" на Кр. Лаш мисля че е добра книжка в тази посока)

В този втория смисъл - България като държава обикновенно залита от една крайност в друга. През социализма се създаваше изкуствено насаждан криворазбран национализъм, граничещ в много случаи със шовинизъм. (Според мен всеки депутат, министър и т.н. трябва да прочете задължително "Шовинист" на Тери Пратчет, ама да не задълбавам :-))
При отслабването на социалните връзки и разрушаването на някои основни ценности в нашето общество в резултат на икономическите и политически кризи - стана доста модерно да се търси "под вола теле". Т.е. да се търси опора в "изкривен национализъм". Говоря за всички онези идеи, че "Българите" са заселили цяла Европа, Македония е българска, китайските императори са прабългари и т.н. безумия. (изд. Тангра-Танакра печели моите "овации" + Волен Сидеров и "Атака" по МСАТ- или СКАТ - не съм сигурен; добре че махнаха Ник Щайн)
Та стигнах до същината на проблема - кой малоумник или по-точно защо има толкова много малоумници в държавните институции, които позволяват въобще да се появяват такива идеи в публичното пространство и ги оставят необезпокоявани. Че повечето от тях в Германия (която е чувствителна на тази тема - разбираемо) и Франция биха ги осъдили за расизъм и ксенофобия. Или най-малко биха им забранили публичните прояви. У нас обаче има криво разбрана "свобода на словото".
Лошото е, че дори официалните институции (вземи за пример последните версии на учебниците по история) не си вършат работата. И нормално, че повечето хора, пък били те иначе интелигентни и образовани, споделят голяма част от тези идеи. Нормално, защото те са израстнали с тях, втълпяват им се всекидневно и само хора, които са се сблъскали реално с друга ситуация, те разбират за какво иде реч. Питай някой ходил в САЩ - но успял там - естествено, ако се е върнал неудовлетворен, за него ще са виновни я негри, я евреи, я латиноамериканци. Може да не харесваш, да не одобряваш опредлени групи / етноси, но няма да си краен, няма да искаш да се върнат лагерите на нацистите.

Винаги приятелите ми са ме смятали за малко странен, понеже "не съм истински българин". Т.е. изразявам това си мнение - любимото ми е да споря "дали Македония е българска" и "имало ли е турско робство" у нас.
Но как да виня някой след като в учебника пише (цитирам по памет): "османската империя не давала никакви права на българите - те били рая" Следват примерно две страници описания на насилствено потурчване, данъци (ех този 'кръвен данък' много го обичам), избиване на българи, Априлско въстание и кръвопролития и т.н. И никъде не се споменава, че повсеместно кметовете на села и малки градчета са били българи, че българите са имали занаятчийски сдружения, които са се самоуправлявали, че никой не им е забранявал да изповядват религията си. Не говоря за отделни случаи - а за официалната политика на империята - някой да ми посочи закон, където се казва, че всички църкви трябва да се разрушат или се забранява християнството. (май имаше нещо такова в началото, ама после отпада)

Естествено че не омаловажавам Априлското въстание и другите национални борби за църква и независимост. Напротив, но защо масовото избиване на цели български села и градове не се сравнява напр. с избиването на всички ромеи в Пловдив след втората му обсада от Калоян.
Веднага ще ми отговорят - тогава е било друго време. Да, ама за да ползвам един от примерите на писалите в този клуб - защо тогава някой ще прилага текстове на Ботев (велик човек и поет) към днешната действителност. Той е имал друга задача и като наистина умен революционер е разбирал стойността на пропагандата. Естествено, че в неговите текстове няма да се намери възхвала на турците - това е диктувало времето и целите му.

Та големият проблем е точно тук - да не бъркаме епохи и определния, които са характерни за една епоха да се опитваме да ги "напъхаме" в действителността на друга епоха. Та затова "коминикация между нации" според мен не може да има, поне не в днешно време.
А расизъм, ксенофобия - да, трябва да има държавна политика срещу това и да, поне в момента това не е достатъчно добре изпълнено у нас. Дори обратното. Само че ме е страх, че "по навик" ще 'залитнем' в другата посока. Винаги съм мислил за българската политика - независимо по отношение на какво - като за един вид махало - от единия в другия край и само за кратко преминава през "средата".