Не мислех да се намесвам, защото не съм специалист в "измерване на медйина аудитория", но последния коментар на Боби ме предизвика :)

Първо искам да кажа, че съм абсолютно съгласен, че в катедрата се учат доста стари неща, особено когато стане дума за методи на събиране и анализ на информация, независимо в коя област. Но с едно уточнение, през 1995 г. се учеха още по-малко нови неща и тогава воювахме да учим SPSS за Уиндоус, а не досовския, който се преподааше. 1997 направиха компютърната зала само за студентите по социология и те вече имаха безплатен и безпрепятствен достъп до интернет и компютри, на които се стараехме да има всички програми, които те пожелаят. И ги имаше :-)

И според теб колко човека се възползваха от тази уникална възможност (освен нашата в СУ имаше комп. зали само в специализираните факултети - като ФМИ и физико-химическия) - имаше си една група от хора - не повече от 10-15 човека които посещаваха залата. Никой друг не искаше да учи нещо допълнително, на всички им трябваше "тапията" само.

При такива студенти не трябва да обвиняваме само преподавателите - активността и инициативата за нови неща в един нормален университет са двустранен процес.

И второ, относно "изследвания за цял свят на база социологическите ми познания и изпитите би трябвало да мога да ги взема без проблем".

Няма такова нещо - маркетингът е едно, социологията и то академичната социология, да го наречем, е съвсем друго.
Край мене е пълно с примери за хора, изключително успешно справящи се с маркетинговите изследвания, които обаче не са добри социолози - нищо че това им пише в дипломата.

Май се сещам само за 2 примера, когато обратното е вярно - единият човек е отдавна завършил с отличен успех и всички признаваха че е най-добрата студентка от много випуски. В момента е на висок пост в голяма агенция и според всички е сред най-добрите. Та преди години още ми разказваше, как като начинаеща в агенцията написала първия си анализ и клиентите се обадили след седмица да питат какво всъщност е имала предвид - анализът (за съжаление все още се води фирмена тайна) е брилянтен пример за приложение на феноменологичен подход при анализа на данните, само че неразбираем за човек който не знае основни социологически категории.

Вторият човек, който имам предвид, така и не се дипломира, а също беше всепризнато най-добър студент от поне 3-4 випуска наред. Работи все още в маркетинговата сфера, също достигна много високи постове, но не съм го чул да претендира, че поради това трябва да му "дадат" оставащите му теоретични изпити. Не че не може да ги вземе - това е просто въпрос на време за учене, но приоритетите са му други. (Поздрави за новата новата асоциация, ако четеш това - супер добра инициатива)

Та стигнах до същността - всеки изпит се взима с познаване на съдържанието по даден конспект - дали е добро, умно, ново, стойностно - това е друг въпрос. Всички сме учили глупави неща, само с цел вземане на изпита.
И аз знам най-добре това. Сблъсквал съм се с хора, извинете - с професори, които държат да смятам регресионен анализ "с моливче, за да знам формулите" или пък с човек, който наред към изискването "да не се внасят напитки и храна в компютърната зала" добавяше в същото изречение "защо трябва да инсталирате нови версии на SPSS, нали има тази, която преподавам" (т.е. DOS-версията, май 4.0 беше, а вече беше излязла 7.0)

Та това е, "анализите на световните марки" няма да помогнат за вземането на изпита и ако решиш, че ти трябва дипломата, ще трябва да "назубриш" това, което искат. Не казвам, че ще е приятно, нито че ще е полезно - но такива са правилата. В СУ, а за съжаление и на много други места. Все пак, браво че се справяш със "световните марки", и ако по някакъв начин успееш да покажеш на останалите (и колеги и преподаватели), че съществуват и такива анализи / парадигми / теории - значи наистина си за "отличен", въпреки че може да получиш и доста по-слаба оценка. Но не очаквай преподавателите да те приемат с отворени обятия.