Ани, позволяваш ли един провокативен въпрос :)

Нютоновата механика и теорията за относителността си противоречат при обясненията на едни и същи феномени.
Но Анщайн никога не е твърдял, че Нютоновата механика не е наука или че е "грешна".

Втори пример - Във съвременната физика има едни феномени, наречени "кварки" - е, при тях говорим за частици без маса или дори с отрицателна маса. Нещо, което тотално противоречи на безброи физически теории, които се основават на прочутата фундаментална формула , че енергията е равна на скоростта по масата на квадрат. Т.е. няма ли маса - няма енергия, т.е. не съществува. Ама никой физик в момента не отрича съществуването на "кварките". Само че описват характеристиките им в термините на "цвят" - едно понятие което няма нищо общо с оцветяването на картинки :) Но да не задълбавам, че не съм експерт в областта.


Как тези два примера се връзват с твоята теория. според мен от тях следва извода, че Нютоновата механика, теория на отностелността и класическата физика не са науки. Защото ако следваш техните постулати, при провеждането на един и същ експеримент всяка от тях ще произведе различен резултат.
Не говоря експеримента да се прави два пъти само при използване на постулатите на нютоновата механика напр. Тогава естествено резултатът ще е същия. Но и много от последоателите на Парсънз стигнали до същите резултати, като изплзвали неговата парадигма. Съвсем друго се получава ако се опиташ да анализираш техния проблем чрез друга парадигма (или пр. с теория на относителността)