И аз се бушвам в отбора на защитниците :))

Да, имаше момент, в който мразех Георги; но сега знам, че това което той направи, а аз тогава мислех за прибързано и несправедливо, всъщност беше правилно и ми даде окончателния импулс в смяна на посоката ;))) И Георги е разбирал това доста преди аз да го приема окончателно. Така станах свидетел на неовото разочарование от нещо, което още не бях направил, но то бе неименуемо. Това е отрицателното, което мога да кажа; и както се вижда на това отрицание му е минал срока на годност ;)

Като забравим (вече факт) за това, остават спомените от удоволствието ::))) Удоволствието да разговаряш с него, хумора му, да го разбираш (не да спориш), да се напънеш или дори да бъдеш нетърпелив, да слобиш нататък и да видиш What comes next?!. Но преди всичко - с постоянство (и доза предразположеност) да превърнеш мисленето си в дисциплина ;)))) [леле майко мила, този joint е много добър]. Ta наистина, колкото и повърхностно да звучи, Георги е човекът от катедра социология, от който аз съм получил най-много и е оказал най-силно въздейства на формирането ми като индивид [демек cool тип ;)].

А списъка с "ужасни неща" - еми сега, когато съм наясно със себе си, мога да кажа че всичко това, което Георги е правил и тогава то ми се е струвало неправилно или гадно или не-знам-си-какво, сега ми се вижда приятно егоцентрично, добронамерено, интригуващо.

В заклщчение ще цитирам един класик ;))

Фаталната грешка на повечето хора се състои в пренебрегването на факта, че следват още хиляда крачки. Например правят първата крачка към постигането на хармония и пълно сливане с Вселената... И незнайно защо забравят да направят следващата - да живетя седемдесет-осемдесет години на висока планина и дневното им меню да се състои от купичак ориз и две-три купчики чай с масло от мляко на тибетски як. Има неоспорими доказателства, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Всички те са се състояли от първи крачки. Т. Пратчет

След кратко замисляне... Към горния класически текст, ще приложа допълващ материал - отново класика (да ме простят противниците на "комерсилното кино") - Матрицата. Та цитатът е ИЗБОР. Е, именно Георги ми наби в главата значимостта на тази категория в ценностно отношение. Най-вече му благодаря за това!

WOW! ще кажа само
не-знам-си-там-какво във вишнев цвят