На Димитровден гъбарите пак ще са на мода

Обратнопропорционално на мераклиите за власт са хората, желаещи да гласуват за тях

Рекорден брой участници се впускат днес в предизборната надпревара ­ 145 партии и коалиции са се регистрирали за участие в местния вот.


Милена Бояджиева


След две години политическа "ваканция" за избирателите тази есен основният проблем пред политиците ще бъде да успеят да призоват хората да отидат пред урните. А не за гъби, както с горчивина каза през 1999 г. бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев.
Дори на първите демократични избори през 1990 г. партиите, участвали във вота, са със сто по-малко от сега ­ 40. Непроменена остава цифрата през 1991 г., леко нараства през 1994 г. на 49, а през 1997 г. се състезава една партия по-малко. На последните парламентарни избори през 2001 г. в надпреварата се впускат 54 политически сили, като от тях цели 20 не събират нито един глас.
Обратнопропорционално на мераклиите за власт са хората, желаещи да ги подкрепят. Само 51 процента ще гласуват на 26 октомври според последните данни на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) от средата на септември. Реално при урните ще отидат около 45 на сто от гласоподавателите, разминаването е заради "мъртвите души" в списъците според шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова. Тя очаква до Димитровден да расте интересът на хората към политиката. Данните сочат, че 13 процента са изправени пред дилемата дали изобщо да пуснат бюлетина, а други 9 процента не са решили за кого да гласуват.
Най-впечатляваща е била избирателната активност при първите демократични избори на 10 юни 1990 г. ­ 90.79 процента, или 6 334 415 души са пуснали своите бюлетини, а според тогавашните списъци гласоподавателите са били 6 976 620. Доколко са коректни тези данни, не е известно, защото Великото народно събрание така и не одобри доклада на Мандатната комисия, а подозренията, че са участвали 800 хиляди фантома, не са опровергани.
Година и половина по-късно на единствените парламентарни и местни избори, проведени по едно и също време на 13 октомври 1991 г., активността вече е паднала на 84.82% по данни на ЦИК. Гласували са общо 5 540 907.
Само за три месеца желанието на хората да участват в изборите е спаднало с близо десет (!) на сто. На първия тур на президентските избори на 12 януари 1992 г. своя вот са дали 5 139 891, или 75.39% от пълнолетните граждани. На втория тур, когато за държавен глава бе избран
д-р Желю Желев, резултатът е почти същият ­ 75.90 на сто.
Този процент почти се запазва и в края на 1994 г., когато на парламентарните избори гласуват 75.34 на сто от хората.
Съвсем друга е картинката на изборите през април 1997 г. ­ активността пада до 62.40 на сто, или общо 4 255 301 души. Тогава анализаторите посочиха, че хората не са си били направили труда да гласуват, тъй като победата на ОДС била предизвестена.
Тенденцията продължава и на местния вот през 1999 г. гласуват само 3 784 033, или 55.09 на сто. Тогава бившият вицепремиер Евгений Бакърджиев мрачно се пошегува, че избирателите са предпочели да отидат за гъби вместо в тъмната стаичка.
Преди две години харизмата на Симеон Сакскобургготски обра отрицателния вот и пред урните се стекоха 67.03 процента от избирателите, или 4 608 135. Но само няколко месеца по-късно ­ на първия тур на президентските избори през ноември 2001 г., активността пада катастрофално на 41.76 процента. За балотажа мобилизацията е парадоксално висока, участват близо един милион души повече и активността достига 55 процента.
Ако на първия тур Петър Стоянов е получил 991 606 гласа, на втория те са вече 1 731 676. Първанов качва с милион своите избиратели ­ на първия тур те са 1 032 548, а на втория ­
2 043 443. Тези данни показват две неща ­ че много трудно на балотажа класиралият се втори може да изпревари фаворита, но и че между двата тура мобилизацията на хората може да скочи драстично, както е в случая ­ с 13 на сто.