БСП надскача себе си

Може и да се препъне в сянката си, ако не се оглежда достатъчно

Наесен избори. Върху политическия небосклон предизборни метафори. Нещо гърми, нещо трещи, балончета се пукат. А общественото мнение за своя изненада е вперило взор нагоре с надеждата, че този път все нещо ще се случи. И че пиеската "Много шум за нищо", която вече четиринадесет години се играе, ще бъде най-накрая снета от политическия репертоар.


Димитър Гронев


С езика на числата 71 на сто желаят коренна промяна, а връщайки се към метафорите - "да удари гръм". Би било наивно предположението, че политиците не знаят какво се очаква от тях. Или че не полагат усилия да произведат желаното събитие най-малкото като имитация. Но в общия случай се получава ефект, подобен на описания в поговорката: "Напънала се планината, та родила мишка." С едно изключение - БСП. Но преди БСП - няколко думи за фона.
Ето
СДС възпроизвежда
гърмежи
- иска вот на недоверие, предсрочни парламентарни избори, ясни правила във взаимоотношенията с бизнеса, морал в политиката... И при случай плаши управляващите с актуални въпроси и питания в парламента. Но въпреки това малцина са онези, които "вземат на сериозно" СДС в сегашното му състояние на раздори и вътрешна нестабилност. Орешарски си отиде. Младежите се бунтуват. Евдокия Манева провокира подписка срещу себе си в София. А Пловдив? А другаде? А напусналите и отлюспените? И в крайна сметка за кое СДС става дума, след като и твърдото му ядро е объркано, а по места и парцелирано. Общественото мнение в такива случаи е категорично: "Те тия себе си не могат да оправят, та държавата ли."
Откъм НДСВ пък
се долавя трясък
Старателно създадената преди две години луксозна обвивка се пука по шевовете. Уж ново време, нов морал, край на партиите, с потенциала на нацията незабавно и несимволично, а се оказа, че ако има промяна, то тя не е към очакваното добро. Както се казва - за справка цените. А равносметката за прословутите 800 дни е малко преди изборите. И тя е печална въпреки бодряшкия тон на статистиката и макроикономическите пируети. Номерата с правителствените промени гонеха ефект, но тъй и не го достигнаха, доколкото се оказаха "кърпеж на дребно". И то кърпеж, който, както се видя, се оказа с трайност "ден до пладне". Илюстрацията с финансовото министерство е повече от достатъчна. Говори се за нов кабинет, но примерът със сегашния е базата за електоралните оценки, които едва ли ще бъдат по-различни. Като капак на всичко г-н Сакскобургготски захвърли мантията - символ на харизмата, за да остане в костюмчето на реститут с мирис на нафталин. И всичкото това заради милионите - не българи, а български парични знаци. Трясък откъм НДСВ. И канонада от спукани балони.
За ДПС отново нищо
Стои си на електоралното облаче, където се е родило. Казват, че участието му в управлението носи негативи. Нищо подобно. ДПС се радва на добро здраве - храната му е калорична, тъй като от всеки, който е на власт, взема. Не наддава на тегло, но живее здравословно. И ако все пак облачето възпроизвежда по някоя и друга гръмотевица, то това се получава, когато се понамества от едната си страна на другата. От лявата на дясната. Или обратно.
И върху този фон на политическия небосклон - гръм. Е, не гръм от ясно небе, но все пак нещо не съвсем очаквано като ефект. И от анализатори, и от общественото мнение. БСП проведе извънредно заседание на 45-ия си конгрес, което се сля с тържествата на Бузлуджа. И от "мероприятията" - само позитиви. Във вътрешен и във външен план. Нещо като
"с един куршум - два заека"
А за да бъде аналогията още по-релефна, то май повече подхожда в случая да си припомним надписа върху колана на храбрия шивач: "Седем с един удар." С уговорката, че не става дума за мухи, които са си нещо дребно и незначително, а за стратегически и тактически построения с електорална тежест. Също толкова на брой.
Отначало за конгреса. Свикано бе извънредно заседание. Нещо, което по устав си го има, след като конгресът е постоянно действащ орган на партията. Но в практиката го няма. С едно изключение - изборът на Станишев, след като Първанов стана президент. Другояче и не можеше. Което пък потвърждава тезата, че извънредното заседание само по себе си е събитие. И дори е "повече събитие", отколкото самите конгреси, които се свикват регулярно. Или - когато по устав "им дойде времето". В този смисъл заседанието независимо от конкретното си съдържание е знак, който с лекота може да бъде разчетен от всеки член и симпатизант на партия с традиции. С други думи: "Хайде към властта!" Втората чертичка на колана е в пояснението "към коя власт". На пръв поглед - местната. И за това заседанията бяха по секции. Една секция - един регион. Но се оказа, че проблемите на регионалното развитие могат да бъдат решени в по-голямата си част централно. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Следователно - избори. За електората на БСП, уморен и обезверен, че нещо най-после ще се случи, чудото се състоя. Появи се
парола със
стратегически измерения
- отначало ще спечелим едната власт, после другата. Което - както пише в учебниците - е мотивиращ фактор от най-висок ранг. Ето ти и третата отметка. И като говорим за мобилизация, то четвъртата чертичка се нанася като че от само себе си. При вътрешнопартийната номинация на кандидатите за кметове се развихриха различни страсти. Срещи, разговори и дискусии, при които всичко "вреше и кипеше", защото нашият кандидат е по-добър от другия наш. А дори в немалко случаи сравнението се израждаше. И другият се оказваше "от лошите". Имаше мобилизация, но някак си недостатъчно "канализирана". Конгресът на БСП постави точка на вътрешнопартийната борба, която някои за благозвучие нарекоха дискусия. И постанови: "Това са кандидатите." Които пък на следващия ден бяха представени и "пред народа". И, разбира се, Бузлуджа ги акламира. С други думи ефектът може да бъде описан като: "Каквото било, било. Сега всички заедно напред!" На политически език постигнатото се нарича етап на консолидация. А за партия като БСП означава, че всеки, който отсега нататък се опита да оспори правилността на номинацията, ще бъде изхвърлен като "чуждо тяло от партийния организъм". Петата чертичка, макар и не толкова забележима като останалите четири, е не по-малко важна. И тя е видна във възвърнатото самочувствие на делегатите. На конгреса беше демонстрирана позабравената практика на експертните обсъждания с "таблици и диаграми". Така, както всеки - и особено представителите на отхвърленото след 10 ноември средно поколение, бе свикнал да се "обсъждат проблемите", като "задачите се издигнат на нивото на науката". Казано по-разбрано - да се провеждат научно-практически конференции и други подобни форуми. А актуалното психологическо измерение - реабилитирана носталгия под благовидното название "връщане към основите". Като случилото се естествено напуска конгресната зала, за да зарадва "масите". Има и едно шесто измерение. И то е в реверанса към същите тези маси. Конгресът на БСП "от жълтите павета" е отишъл при тях. От София в Габрово. И Габрово е знакът - без аналогии с една реклама - че днес е тук, а утре в други градове. И да добавим - и села.
И на края - седмата чертичка. Бузлуджа. Или изнесеният "навън" ефект. С Бузлуджа се сложи край на обявяваните като спекулации, но верни в действителност оценки за БСП, че е затворена в себе си. И по подобие на известното от митологията същество се храни сама от плътта си, за да оцелява. Казано по-разбрано - другите партии губели електорална подкрепа, но прилив към БСП нямало. Е, получи се. БСП, а заедно с нея и обединената левица си обраха и периферния електорат. Образът на властта докара хилядите членове, близки и по-далечни симпатизанти, които поради задръствания извървяха пеша километри. Който искаше да види този нов момент - видя го. Който не го е видял - ще го види наесен. И по-късно. А за недоверчивите може да бъде предложен и аргументът, известен като band wagon, или разходка с оркестър. Както го описва Джоузеф Клепер, то това е:
"Все тая ми е, но искам да гласувам за победителя"
Което пък от своя страна означава, че част от т. нар. "колебаещи се", на които се основават изборните победи, май вече е направила своя избор. Или е на път да го направи.
Е, БСП възпроизведе гръм. И се видя - както макар и по друг повод бе написал Яворов - "как ехото заглъхва". С уточнението, че ехото не заглъхва, а събаря в случая психологически канари по пътя към властта.
И все пак при общия мажорен пропаганден тон БСП по подобие на луната ни показва само светлата си страна. А има и скрита, сенчеста. Едва ли може да се предположи, че загубилите битката във вътрешнопартийните номинации ще "скръстят ръце", след като вече публично същите тези ръце "са плеснали и са се прегърнали" с опонента. Колко хватки знаят и колко апаратни трикове са им известни на онези, които решат да действат "на тъмно". Да припомняме ли, че номинацията на Дончо Конакчиев за кмет на София бе успешно саботирана с "поверителния шепот на ухо" - "нашият истински кандидат е Каракачанов, та да знаеш как да гласуваш". Същото бе и при президентската кампания на Първанов, когато "се свеждаше решение", отново "на ухо" и, разбира се - "отгоре", да бъде подкрепен Бонев, за да не спечели Стоянов. И сега например в Русе се говори, че подкрепената от СДС кметица си е наше момиче, защото е била партиен секретар. Говори се "под сурдинка" и не само от хора, на които им е време, вместо да правят задкулисна политика, "да си гледат овошките".
Така е при политическите партии. Има светлина, но имат си и сянка. Така че БСП би следвало да внимава. Като нищо може да се препъне в сянката си, колкото и невероятно да изглежда това. И то сега.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.