СДС - между десния проект и оцеляването на лидерите
Ина Стоянова
21 юли 2003

Ръководството на СДС без особено замисляне отхвърли идеята на Филип Димитров сините да подкрепят Софиянски за кмет на столицата, с което да се постави началото на трайно дясно обединение. Лидерът на партията Надежда Михайлова заяви, че не желае да приеме подобна "сделка".

Това можеше да звучи правдоподобно, ако СДС се ползваше с достатъчно голямо доверие сред избирателите и ако беше привлякъл поне дузина нови фигури, които да символизират ценностите, с които СДС се асоциира. С поредното си заклинание обаче Надежда Михайлова отново не казва какво всъщност прави и смята да прави.

Прочутото "проветряване", с което тя обеща преди повече от година да вдъхне нов живот на синята партия, се оказа впечатляващо идейно, политическо и кадрово консервиране, довело неизбежно до олекване на самата дясна реторика, с която сините се идентифицираха. По време на последното ръководство на СДС популярността на партията се сви до едноцифрен резултат.

На този фон идеята на Филип Димитров е първата смислена политическа оферта на син лидер от загубата на СДС през 2001 г. и последвалия я тотален идеен и политически вакуум, в който изпадна синята партия. Тази позиция има смисъл на исторически компромис в името на фундаментални въпроси за бъдещето на страната. В момента за това се изисква съвсем чисто политическо минало и голяма политическа смелост. Особено в изнервена България.

В момента един сравнително малък кръг от хора на "Раковски" 134, трескаво мислят как да бъде спасена Надежда Михайлова. Оттеглянето на Орешарски беше замислено като силен ход в тази посока, който да резонира с настроенията на седесарите. За съжаление, ходът едва ли постигна търсения ефект, защото не беше уплътнен с достатъчно други факти, които да гарантират неговата достоверност и искреност. Такъв факт можеше да бъде категоричното скъсване с компрометирани личности като шефа на Столичния общински съвет Антоан Николов, който през последните години се превърна в един от патроните на "мутренска" София. Никой не спомена, че от листите за общински съветници трябва да се извадят протежетата на Антоан. Заради връзки с Манджуков - оръжеен търговец със спорна репутация и собственик на печатния орган на политическия опонент, сигурно трябваше да си отиде и пресдиректорът Панайот Денев и т.н. Нищо от това не се случи.

Поради спецификата на спасителното упражнение, ходовете на обкръжението са ограничени в тясно апаратни интриги и машинации, с които простосмъртният седесариат няма как да е запознат и едва ли би подкрепил. Така или иначе всички настоящи опции, свързани с това как да оцелее Надежда Михайлова, са губещи за СДС, тъй като предлагат почти нулеви шансове да се осмисли критично и да се промени политиката, която буквално срина СДС.

Немалко седесари са повярвали, че на власт трябва да дойде БСП, колелото да се извърти и "пак да се върнем". В екстремния си вид тази формула заклеймява всякакви коалиции и приема загубата на всички видове избори. И колкото по-скоро - толкова по-добре, "щото идва нашият ред". Тази конструкция се приписва на Иван Костов и на практика носи заряда на предизборното послание на царя "Вервайте ми".

Съмнителното в схемата е, че отникъде не следват гаранции, че след БСП идва непременно СДС. Още повече, че ако наистина бившите социалисти дойдат на власт, реваншизмът на недостатъчно реформираната столетница вероятно ще докара доста тежки дни за десницата. Пред тях сегашното съжителство с НДСВ ще изглежда направо комфортно. Има и още нещо. Ако БСП дойде на власт догодина или през 2005 г., след приемането ни в ЕС през 2007, в България ще започнат да постъпват кохезионни и други фондове в пъти по-големи от всичко, което е постъпвало когато и да било. Това ще се почувства от хората и съответно шансът партията на власт да повтори мандата си ще нарасне значително.

Има и друг кръг хора, за които най-важно е спасяването на каузата СДС, която не е нищо друго, освен десният проект за модернизация на България. Те са загрижени от перспективата "компартията" да обсеби в обозримо бъдеще практически всички власти. След местните избори огладнялата за власт БСП почти сигурно ще издигне спечелването на предсрочни парламентарни избори като непосредствена точка в дневния си ред. Това е въпросът, който през последните две години не се обсъжда в Съюза на демократичните сили. Филип Димитров го поставя на дневен ред. Но може би най-силната част в позицията му е, че поставя като отправна точка оцеляването не толкова на СДС, а на десния проект за България.

Ако СДС беше в състояние да издигне премислени и ясни перспективи за десния път на България и ги реализира чрез силни и печеливши кандидатури за големите градове, сините можеха да си позволят относително самостоятелна игра и след местните избори да бъдат в позиция да поставят основите на принципно обединение в дясното пространство. Без което десният проект няма как да се състои.

За година и половина от тази партия обаче не излязоха ясни послания, нито се появиха новите лица, които да ги въплътят. Шансът е все пак това да се случи тепърва, но времето между парламентарните и местните избори вече е изпуснато. А доколкото СДС все още е единствената партия, олицетворяваща десния проект в България - ако не с настоящето си, то с историята си - една съкрушителна изборна загуба ще обезсмисли до голяма степен започването на дебата.

Другият вариант за СДС е да се опита още преди местните избори да формулира основните принципи, заради които съществува като политическа сила, и на тяхна база да търси съюзници в дясно. Това е основното послание на Филип Димитров.

СДС вероятно трудно би "преглътнало" идеята в подкрепа на Стефан Софиянски най-общо поради две причини - една емоционална и една принципна.

Подкрепа за Софиянски би се възприела като поражение за СДС, който не може да излъчи печеливш кандидат в "традиционно синя" София. Седесарите не са забравили, че Софиянски напусна партията между двата тура на президентските избори и скоро след тежката загуба на парламентарните избори. Допълнителен дразнител е, че го направи с мотива, че СДС трябва да влезе в коалиция с царя, който междувременно бе обявен за по-голям враг и от БСП.

Принципният мотив е, че СДС се разграничи от "мутризацията", която съпътства успехите на синьото управление на столицата и на самия Софиянски през два поредни мандата.

Летвата е вдигната и за самото СДС, и за Софиянски.

Макар и трудно обаче, и двата проблема са решими. Загрижеността за съдбата на десния и европейски проект за България в крайна сметка може да надвие честолюбието. Колкото до недопустимостта на връзки със съмнителен бизнес - именно това са ясните взаимни гаранции, за които говори Филип Димитров.

Плюс още нещо, което се подразбира.

За да може СДС да влезе в трайни договорки за нова коалиционна политика, начело трябва да има лидер, на който може да се вярва, който да е достатъчно силен и принципен, за да отстоява интересите на СДС и на дясната кауза и който да започне на чисто. В тази посока, а не в безплодно пилеене на ресурс за следващия пожертван кандидат-кмет на София, трябва да се насочи синята енергия.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.