Измененият Закон за местните избори: реални проблеми и мними тревоги

Животът е по-сложен от депутатските представи за него
Най-сетне, на 23 юли, парламентът прие измененията и допълненията към Закона за местните избори (ЗМИ), без които нямаше как нормално да се произведат предстоящите през октомври избори за кметове и общински съветници. При очаквана дата на изборите 26 октомври е видно, че от публикуването на измененията до самите избори има точно три месеца ­ своеобразен рекорд по закъсняло приемане на промени в изборното законодателство у нас. А си спомняме, че представители на НДСВ се кълняха преди две години, че този път промените в тази област няма да се правят на коляно и в последния момент. Което отново доказва, че животът е по-сложен от представите на някои депутати за него.


проф. Михаил Константинов, Член на ЦКМИ


Компромиси и реверанси
Част от приетите изменения са абсолютно необходими и произтичат от необходимостта за съобразяване с новите реалности (включително законодателни), настъпили след 1999. Отпада отбелязването на гласуването в личните паспорти за страната, защото само част от хората над 70 години имат такива. Но пък е предвидено да се гласува с всякакви документи за самоличност, което звучи като недоглеждане. Но не е недоглеждане, а пореден реверанс към ДПС, което иска да получи гласове от докарани в последния момент от Турция избиратели с документи за самоличност, които нямат правна стойност по днешните български закони. Впрочем да се правят метани към ДПС вече е модно не само в изпълнителната власт, но явно и в законодателството. Тази печална практика може да се проследи още от 2001 г., когато тогавашната ЦИК за парламентарни избори направи компромиси не само със съвестта си, но за съжаление и със закона.
Друг компромис е връщането към отделни бюлетини за всяка партия и коалиция. През 1999 г. се гласуваше с единни бели бюлетини, но това явно се е оказало непосилно за част от електората. Проблемът следователно е дали да се водим по нивото на грамотност на някои хора, или да се опитаме да го повишим същото това ниво. Очевидно ще правим първото, защото е по-лесно. А иначе си приказваме за интегриране в Европа. Но в Европа гласуват със сложни интегрални бюлетини, макар че и там на някои избиратели не им е лесно. Със сложни (ама много сложни) интегрални бюлетини гласуват в Босна и Херцеговина ­ там да не би населението да е по-грамотно?
Недомислията с
адресната регистрация
В новия вариант на ЗМИ фактически отпада цензът за отседналост и ще може да се гласува и по настоящ адрес. Освен спорна тази промяна едва ли ще е много ефективна. Колко хора ще се затичат две седмици преди изборите да дават заявления, че ще гласуват не по постоянен, а по настоящ адрес?
И още нещо, което на мнозина им се изплъзна. Довод за гласуването и по настоящ адрес беше, че така се дава възможност на голям брой учащи да гласуват. Това обаче не е вярно, тъй като практически никой, учещ в друг град, не си сменя настоящия адрес с този на съответното училище или университет. Така учащите с изненада ще установят, че трябва да си гласуват по родните места. За което получават два дни за пътуване. Е, все е нещо.
Фантомите остават
Огромен проблем остават избирателните списъци. В тях фигурират 7 000 000 имена, докато находящите се в страната избиратели (които именно имат право да гласуват) са около 6 300 000. Така 700 000 хиляди фантома продължават да си висят по списъците и ако секционните комисии не внимават, някои от тези списъчни фантоми могат да скочат в урните и да се превърнат в лоши фантоми, носещи фалшиви (но неотличими от истинските) гласове. Проблемът със списъците може да се оправи ­ има и конкретни предложения, но очевидно никой не го е грижа. Ако някога се създаде постоянна изборна администрация, надеждата е тя да свърши тази работа.
Парламентарното
представителство
Забавни истерии се разиграха в парламента и по медиите по повод на дефиницията какво е това парламентарно представена партия или коалиция. Малките партии ревяха и се тръшкаха, а големите величествено си мълчаха. Впрочем кои партии са големи, ще видим на 26 октомври вечерта. Приетото определение за парламентарна представеност има един съществен недостатък ­ иска се партията или коалицията да има достатъчно депутати, за да може да формира парламентарна група. Но това последното се решава в Правилника на Народното събрание, а не в закон. Така новият вариант на ЗМИ се позовава на подзаконов акт, което е недомислица. Ако обаче нормата се запише в числа (например 10 депутати), ще се избяга от капана на порочните кръгове. Друг недостатък на създадената калпава норма е, че не се изяснява какво става с партиите, които са част от парламентарно представени коалиции. Така НДСВ коалицията има 108 депутати (към момента, когато пиша това ­ 26 юли), а партията НДСВ има 101 депутати, които са част от 108-те. Кои тогава ще ходят при президента да се пазарят за места в новата ЦИКМИ?
Грешният подход към ЦИКМИ носи рискове
Лоша беше идеята да се назначава ЦИКМИ от само 21 членове, а не от 25, както през 1991, 1995 и 1999 г. Местните избори са най-сложните възможни избори и работата на всички избирателни комисии, особено на ЦИКМИ и на общинските избирателни комисии (ОИК), протича под огромен стрес и с неизбежни недостатъци. Сега президентът ще трябва да назначи ЦИКМИ по предложение на парламентарно представените сили. Поне половината от назначенията, а може би и цели 2/3 ще бъдат по политически, а не по професионален избор. И новата ЦИКМИ ще трябва за 10 дни да изготви изборните книжа и да назначи 263 ОИК между другото. И в новите ОИК поне половината от назначенията ще са политически. Така че отсега могат да се предвидят многобройни фалове и закъснения в работата на ЦИКМИ и ОИК, някои от които ще могат да послужат като основание за оспорване на изборните резултати пред съдилищата.
Ненаучените уроци
от миналото
Имам честта да съм от хората, които създадоха една перфектно функционираща изборна машина през периода 1991 ­ 2001 г. За съжаление в този механизъм беше нанесен съществен пробив с проваленото преброяване на гласовете на първи тур на президентските избори през 2001 г. Причината беше некомпетентността (да не казвам нещо повече) на тогавашната президентска ЦИК, в която от 21 членове само 7 имаха някакъв изборен опит. Така че това са ми опасенията, а иначе искрено желая изборите да се произведат на високото техническо ниво от 1991, 1995 и 1999 г. Българската изборна машина не отстъпва на никоя от европейските. За САЩ не говоря, там понякога не се разбира изобщо какво е станало и трябва Върховният съд да казва кой е победителят. Но ако на американците им е все едно, у нас не е така. У нас повече отколкото в други демокрации изборите са преди всичко за укрепване на доверието в демократичната система. А че това доверие в момента е критично ниско, не е нужно да убеждавам някого.

_______________________________
Imperare sibi maximum imperium est.