СБЛЪСЪК



Избирателният кодекс, приет миналата седмица с внушително мнозинство от 160 гласа "за", разбуни позаспалия политически живот у нас. Проектозаконът, изготвен от царските депутати Емил Кошлуков, Борислав Цеков и група експерти, предвижда въвеждането на пропорционална избирателна система с мажоритарен елемент. Половината от депутатите ще се избират мажоритарно в едномандатни райони (120), а другата половина - по кандидатски листи на партии или коалиции. Освен това проектозаконът дава право на партии, които не са минали 4%-ния избирателен праг, да вкарат свои депутати, ако са избрани мажоритарно. Въпреки декларираната широка подкрепа кодексът бе посрещнат на нож от депутати с различни партийни окраски. Мажоритарният избор, заложен в текстовете на законопроекта, отприщи бента на тяхното недоволство. Противниците на новото законодателство съзряха в текстовете риска да се легитимират фракциите в отделните партии, тъй като мажоритарните кандидати се определят по партийна линия, но, избрани по този начин, могат да се отделят от парламентарната група. Обществото иска промяна в системата на политическото представителство, контрираха на свой ред вносителите. Вестник КЕШ потърси мнението на двете страни. Емил Кошлуков прие поканата на нашия репортер, но въпреки това не пожела да дойде на уговорената среща. Кошлуков бе информиран както за позицията на неговия "опонент" Петър Агов по избирателния кодекс, така и за обвиненията, че участието му в конкурса за трета национална телевизия като ярко изразен лобист поражда съмнения за корупция.


Петър Агов, зам.-председател на ПГ на КБ:
Мажоритарният избор е опасен
­ Господин Агов, политическата система, установена у нас след промените от 1989 г., издържа ли проверката на времето?
­ И да, и не. Като че ли България не беше готова да реализира такава демократична система, каквато беше разработена с основните принципи на новата Конституция. Българинът в много отношения възприе демокрацията не като ред и законност, а като пълно беззаконие. Това разбиране се доказва от състоянието на държавата днес ­ висока престъпност, корупция ­ засегнала най-високите етажи на властта, хаос в държавата и неспособност на институциите да овладеят тези проблеми .
­ За да се сложи край на този хаос, е необходима политическа воля. От доста време в обществото се насажда мнението, че избирателната система е пречка това да не става.
­ В продължение на доста време общественото мнение е непрекъснато атакувано в посока, че избирателната система е негодна и че тя поражда тези явления. Не може да се търсят причините за сътоянието на държавата там, където те не са.
­ Твърди се, че ако политиците бъдат избирани мажоритарно, "плявата ще бъде отсята от житото"?
­ Това е много опасна илюзия и точно тя се внушава и от платени публикации в пресата, и чрез масирани атаки на електронните медии. Подобни манипулации на общественото мнение обслужват интересите на определени групи в българското общество, които на практика задкулисно управляват държавата днес. Освен това с мажоритарния принцип могат да бъдат вкарани в НС хора, които ще обслужват интересите ­ например на групировки. Вижте, мажоритарният избор по своята природа предполага нестабилно мнозинство и управление, затова той е опасен.
­ Обществото обаче ясно показва, че е недоволно от политическите сили и че иска промяна.
­ На българското общество непрекъснато му се внушава, че изворът на злото се намира в парламента. НС постепенно се превръща в изкупителна жертва на всички грешки на т.нар. преход. И на пръв поглед то е така. Да, ама не! Защото НС изпълнява поръчки отвън. Не е тайна, че представените в парламента политически сили са обвързани с определени финансово-икономически среди. Те ­ по добра стара българска традиция, поемат разходите за предизборната кампания на основните политически сили, а техните елити поемат ангажимента да обслужват интересите им.
­ Избирателният кодекс ще бъде мост между избиратели и избраници, твърдят вносителите на проектозакона.
­ Абсолютна илюзия. За мен, тъй като познавам основния вносител, това е по-скоро търсене на фалшива популярност. Авторите на законопроекта не познават добре природата на българския преход и психологията на народa cи.
Връх на цялото това неоправдано самочувствие, гарнирано с голяма доза самовлюбеност, е намерението да се елиминира президентската институция при формирането на ЦИК. Държавният глава по Конституция е политическият арбитър в страната. В проектозакона има ясно изразени политически пристрастия. Понеже президентът сега е от левицата, то той трябва да бъде настрана от този процес. А утре? Тогава ще направят друга промяна, която ще бъде в обратния смисъл.
­ Кошлуков твърди, че това е най-важният закон след Kонституцията?
­ По стечение на обстоятелствата ми се налага да се сблъскам с някои други необмислени действия на Кошлуков. В последно време у мен се формира неособено добро отношение към него.
­ За какво става дума?
­ Участието му в сегашния конкурс за трета национална телевизия като ярко изразен лобист поражда сериозни съмнения за корупция. Обслужвайки определени интереси, той се стреми да не се съобразява със сериозни законови регламенти. От тази гледна точка и поведението му, свързано с избирателния кодекс, го приемам повече като поза, като театралничене, като стремеж да привлича публичното внимание към себе си, без въобще да е вникнал в същността на това, което предлага.
­ Водещият мотив на Кошлуков е, че кодексът отговаря на обществените очаквания.
­ Ако неговият кодекс бъде приет в този вид, ще настане хаос, ще се създадат възможности за манипулации, за фалшификации на избори. Ако Кошлуков поеме отговорността за подобни последици, то той трябава да бъде разкъсан от същото това обществено мнение, за което той твърди, че очаква и приема с отворено сърце подобен проект.



Борислав Цеков, зам.-председател на ПГ на НДСВ:

Кодексът връща властта на хората

- Господин Цеков, от доста време се говори, че причината за буксуването на държавата е във възприетия политически модел, утвърден чрез избирателната система. Приемате ли тази теза?
- Има основание, без, разбира се, да се абсолютизира подобна теза. Начинът, по който се избират политиците, народните представители и общинските съветници, е от ключово значение за това, какво се случва в политиката. В крайна сметка, когато една машина трябва да произвежда макарони, а пък е сглобена да произвежда тоалетна хартия, не може да очакваме от нея добри макарони.
- Ако приемем, че избирателните закони са юридическо отражение на обществените процеси, то приетият на първо четене избирателен кодекс би трябвало да означава, че страната затваря поредната си страница от своето развитие и започва нова. Така ли е?
- Безспорно, ако се приеме мажоритарното начало в новата избирателна система, това ще бъде огромна крачка напред и ще скъси дистанцията между избиратели и политици. Ще допринесе за повишаване на доверието в самата политическа система. Ще стимулира партиите да променят кадровата си селекция и да предлагат далеч по-подготвени политически и компетентни кандидати, ползващи се с обществено доверие. Няма да бъде толкова разпространена и практиката да се предлагат хора, които са обект на широко обществено недоволство, но пък са верни на партийния началник или на разноцветните политбюра.
- Узрял ли е българинът за мажоритарен вот?
- Нямаме основание да смятаме, че не е узрял, още повече, че такава е преобладаващата обществена нагласа. Хората искат реално да дават оценка на политиците си. Вижте, кодексът връща властта в ръцете на хората.
- Противниците на вашия избирателен кодекс твърдят, че мажоритарният избор би обслужвал интересите на икономически групировки.
- Това са несъстоятелни аргументи. Защото партиите в един вот естествено са важен фактор, но те не предопределят решението на избирателите. Например строителният предприемач Димитър Барбуков се кандидатира като независим депутат, но не беше избран. Има страни с чиста мажоритарна система - САЩ, където мултимилионери и милиардери се кандидатират, но не успяват да получат вота на избирателите. Предлаганата избирателна система запазва силната роля на партиите при номинирането на кандидати. При новата система мажоритарните кандидати в огромната си част ще бъдат излъчвани от партиите. Формациите ще бъдат стимулирани заради мажоритарното начало да предлагат на хората достойни кандидати, доказали се в политиката и в професията си.
- От левицата изразиха опасения, че силните мажоритарни кандидати ще намалят ролята на партиите и ще се подмени политическата система.
- В никакъв случай няма да стане това. Напротив - ролята на партиите ще се запази. Е, ще се промени статуквото в самите партии, защото това ще промени самата им кадрова селекция. В БСП - на общинско и регионално ниво, промяната се приема много добре. Защото тя дава шанс за кариера на хора, които на едно или друго основание изнасят целия политически багаж и борба, но пък поради капсулиране, създаване на псевдопартийни елити, на свещени крави в партиите нямат шанс за кариера.
- Какво води след себе си мажоритарният вот?
- Надявам се, че той ще доведе до далеч по-читав парламент. В крайна сметка и до по-отговорно управление.
- Зам.-шефът на ПГ на КБ Петър Агов твърди, че мажоритарният избор е опасен, защото предполага нестабилно управление.
- Това са несериозни разбирания, защото дори там, където има чисто мажоритарни системи - САЩ, Англия, едва ли някой може да говори за нестабилност. Критиците по този пункт твърдят, че тъй като депутатите няма да са подредени от някакво митично политбюро, сив кардинал, те щели да имат легитимацията на народния вот и това щяло да ги направи неуправляеми. Убеден съм, че няма да се получат подвижни или нестабилни парламентарни групи, защото политическата отговорност на депутатите ще бъде много по-голяма.
- С какво мажоритарният избор е опасен?
- Мажоритарният избор не означава нищо друго освен изваждане на политиците на още по-светло. Так че могат да се опасяват хора, които са свикнали да работят на тъмно, хора, които така или иначе са безгласни и приемат Народното събрание като място за получаване на една относително прилична заплата, не са написали нито един законопроект, не са отстояли нито една позиция и не са решили никакъв конкретен проблем в региона, от който са избрани.



Мнения

Моньо Христов, депутат от ОДС:

Приветствам идеята за въвеждането на смесената избирателна система, но в приетия на първо четене избирателен кодекс има само една добра черта - политическите сили да намерят подходящите хора за депутати. Текстовете, които са залегнали в проектозакона, обаче опорочават добрата идея и затова аз гласувах "въздържал се". Районирането не е добре направено, начинът на гласуване - също. В Европа има много по-добри практики за гласуване, където окончателно са премахнати възможностите за нагласяване на изборните резултати. Проектозаконът не елиминира малките партии, както твърдят някои колеги.

Хасан Адемов, депутат от ДПС:

На практика предстои да обсъдим избирателния кодекс, независимо че той беше приет на първо четене. Има няколко неща в него, който не са приемливи за ДПС. В момента, в които сме готови с нашите текстове, ще имаме възможност да коментираме. В обществото има нагласи за мажоритарния елемент, но трябва да се има предвид фактът, че едно Народно събрание, една парламентарна група трябва да имат задължителен елемент на конструиране. Освен това съществува подход за елиминиране на малките партии.

Николай Бучков, депутат от НДСВ:

Подписах проектозакона, защото трябва да пробием по някакъв начин това, което партиите създадоха през последните 13 години. Крайно време е политическите сили да се замислят дали да станат градивни структури, произлезли от обществото, и да управляват държавата, или ще бъдат такива, каквито създадоха прехода. В този си вид формациите не могат да просъществуват в интерес на обществото. Днес няма партийна единица, която да е полезна на самата държава. Избирателният кодекс дава възможност на гражданите да разберат, че пътят е към мажоритарния вот.

Кръстьо Петков, депутат от КБ:

Доволен съм, че този парламент изненадващо за хората, които дърпат конците в него, направи най-после голяма крачка напред. След десет години празни обещания и спорове се прие на първо четене закон, който има засилен мажоритарен елемент. По този начин парламентът отговаря на исканията на гражданите, повечето от които отказаха да гласуват. Отговаря и на оценките на експертите, и на критиките на медиите да се въведе смесена избирателна система. С новия избирателен кодекс ще се стабилизират позицията и шансовете на малките партии, които не са измислени.