Андрей Бунджулов, социолог:
Българският избирател живее в различни Българии
Царят трябва да каже, че 800-те дни са мит
Разговаря Димитър Цеков


­ Господин Бунджулов, усеща ли се вече полъхът на местните избори?
­ Усеща се нагласа в политическия елит. Армиите вече се строяват, оръжията се дрънкат. Хората обаче не са усетили полъха на местния вот. Темата общински избори едва ли ги интересува. Те са важни за политическия елит. За БСП и СДС са важни като прелюдия на нещо, което трябва да се случи на парламентарните избори. За НДСВ, особено за царя, ако няма общински избори ­ ще е най-добре. За ДПС общинските избори са важни, защото по места движението ще иска да капитализира своето влияние във властта.
­ С какво тези общински избори ще бъдат по-различни от досега провежданите?
­ Това са избори, за които започна да се говори много отдавна, но които закъсняват като предизборна кампания и законодателство. Те вероятно ще откроят тенденцията, която бе забелязана още през 1999 г. ­ спад на избирателната активност. Една от големите неизвестни е докъде ще спадне тази активност.
­ Как си обяснявате политическата апатия сред населението?
­ Бих се учудил, ако нямаше такава апатия. Обяснявам си я с много фактори. Първо с това, че Новото време не е дошло в провинцията. Българският избирател днес живее в различни Българии. Едно е в София, друго е в Смолян, трето е в Силистра. Има дълбока пропаст между София и страната, между централния и местния елит. Хората не просто живеят зле, но има огромно отчуждение между централната политическа власт, местната власт и гражданите. Българският избирател не вижда в местната власт инструмент, който ще реши неговия проблем. Оттук той казва ­ защо да ходя да гласувам, с какво това ще реши моите проблеми ­ безработица, образование, здравеопазване, пътища.
­ По ирония на съдбата местният вот ще съвпадне с края на 800-те дни, които Симеон Сакскобургготски поиска, за да оправи дереджето на българите. Виждате ли някаква поличба в това?
­ Виждам капан, който самият Симеон си заложи. Очевидно общинските избори ще умножат ефекта 800 дни, ще покажат, че за това време България не се е променила. Някои казват, че опозицията се опитва да преиграва, да капитализира недоволството на хората. То обаче е много по-сложно, не е от предишния тип, както беше при Виденов и Костов. Психологическите настроения са много особени. По-скоро има разпадане на нещо, което българинът сякаш и без това не е вярвал много, че ще се случи. Има липса на ясно изразена алтернатива. Царят ще си отиде сега, след време, но кое е онова, което ще дойде след него. Когато политическият елит заиграва тази тема и казва ­ всичко се провали, икономиката затъва, хората живеят още по-зле, възниква въпросът: а вие какво предлагате. Затова 800-те дни са особена граница. Те ще бъдат голям залог в медийното пространство, но хората няма да го преживеят както някаква кой знае каква граница.
­ Местните избори са своеобразен тест за всяка политическа сила. За НДСВ те обаче ще бъдат и изпитание във времето и управлението.
­ НДСВ са изправени пред два проблема. От една страна, че не успяха да изпълнят своите обещания, от друга ­ че не можаха да се структурират и идентифицират ясно като партия. Това ще повлияе върху тяхното представяне на общинските избори. Макар че, доколкото се вижда, те ще имат доста гъвкава тактика ­ ще издигат или ще подкрепят печеливши кандидатури. Ще се опитват да издърпват черджето на други политически сили, да прихващат техни кандидати. Емблематично ще бъде тяхното представяне в големите градове. За царя обаче тези избори нямат значение. А тези, които сега се настройват да дрънкат оръжие и които на следващия ден ще се събудят и ще кажат ние сме победителите ­ искаме цялата власт, ­ те ще бъдат малко излъгани в очакванията си, тъй като една от особеностите на тези избори е, че няма да има безспорен победител.
­ Можем ли да кажем, че местният вот ще мине под знака на излъганите надежди.
­ Добро е като метафора. От една страна, има голямо разочарование на българския избирател, а, от друга ­ несбъднатите надежди на самия политически елит, който очаква, че общинските избори ще отпушат нов процес. Според мен местният вот още повече ще заплете загадката.
­ До каква степен общинските избори могат да възстановят двуполюсния модел?
­ Не могат да го възстановят. Двуполюсният модел беше разрушен още на предишните общински избори. Това, което се случи на национално равнище, е по-скоро продължение на вота от 1999 г. Тогава най-много гласове взеха третите партии, извън СДС и БСП, но техните гласове се разпиляха. Този процес ще продължи. Е, голяма част от кметовете ще бъдат поделени между БСП и СДС. Те вероятно ще бъдат най-големите партии в общинската власт, но ще има нови играчи ­ по-малки партии. НДСВ също ще се намеси.
­ Политически наблюдатели твърдят, че феноменът "Симеон" е обреченият провал на местните избори.
­ Хората правят очевидна разлика между управлението на Симеон и общинската власт. На общинските избори няма да има гласуване за Симеон, макар че индиректно спадането на авторитета ­ персонално и на кабинета, ще влияе, но това са два типа избори. Най-важно ще бъде какво са направили съответните местни власти. Но да се свежда всичко до провала на Симеон и да се изкарат общинските избори функция на този провал е твърде политизирано. Хората не могат да бъдат подведени от политическия интерес на една сила. Няма да стане това ­ Симеон рухва, ние ще дойдем. Българският избирател трябва много сериозно да бъде убеден, че има за кого да гласува.
­ Къде е силата на слабите, ако можем така да наречем политическите сили, които загубиха парламентарния вот през 2001 г.?
­ Те по различен начин са силни и слаби. Няма никакво съмнение, че БСП излиза на общинските избори в една много по-добра ситуация от гледна точка на обществената подкрепа. Не бива да се забравя, че доколкото потенциална алтернатива съществува, хората я разпознават, обръщат се и искат да я видят наляво. Не толкова, че СДС скоро са управлявали. А защото левицата съдържателно предприе някои стъпки, които є дадоха силен аванс.
­ Кои са те?
­ Първо, това е спечелването на президентските избори от Георги Първанов. В годината на чудесата, когато Симеон спечели главоломно мнозинство, Първанов стана президент. Това е знак, който трябва много внимателно да се чете. В очите на общественото мнение лявото е баланс, коректив. Второ, проектът "Нова левица" се реализира, и на много места в общините ще има кандидатури. Трето, левицата ще предложи цялостна програма за регионалното развитие. Местното самоуправление е изконно лява тема. На фона на това вдясно има разпадане, противоречия.
­ Независимите кандидат-кметове все още са на мода. Докога ще продължава тази криза на идентичност на съответните партии?
­ Има криза на идентичност на съответните партии, но и тук имаше пресилено очакване, че идването на Симеон ще разруши тотално българския политически партиен модел. Той разруши двуполюсния модел, но не и партийно-политическия модел, не лявото и дясното. Не и СДС и БСП. Самият Симеон е изправен пред проблема на своята собствена политическа идентичност. Сега формулата на независимите кандидати показва дефицит на доверие в партийно конструираните листи и партийно издигнатите кметове. Но и формулата "независим кандидат" не е чудодейна, защото хората в крайна сметка се интересуват от реалните качества на кандидата.
­ Коя ще е печелившата политическа формула на местния вот?
­ Няма да има единна печеливша формула. Ако има такава, тя ще бъде персонална. Хората искат мажоритарни избори, дори за общински съветници. Те казват: Не искаме листи, подредени от партиите, а ние да можем да подреждаме листите. Настояват за мажоритарен елемент в избора за съветници. Другото, което искат, е контрол върху съветниците, т. е. да се въведе механизмът на отзоваване. Така че е излишно политическите партии и централи да спорят дали 1 млн. лв. е много или малко за предизборна кампания. Те трябва да разберат, че и 10 млн. лв. да хвърлиш, пак можеш да загубиш, ако не се съобразиш с тази особеност.
­ Какъв процент от кметовете ще запазят постовете си?
­ Правят се проучвания, но ситуацията е различна за отделните общини. Няма да е правилно да се каже, че старите кметове ще бъдат отхвърлени тотално. Ситуацията е много индивидуална.
­ Как си обяснявате забавянето на предизборната кампания, бавенето на избирателните закони?
­ С липсата на реален интерес от НДСВ да има по-продължителна, по-интензивна кампания. НДСВ се опитва да влезе по тарлъци в местната власт. Ако може да стане незабелязано, ако може да стане изобщо без избори. Ама няма как, ще трябва да има избори. Местният вот изобщо не е темата на Симеон. Той говори за глава транспорт или екология. Това не e случайно.
­ Защо царистите неглижират общинските избори?
­ Залогът на Симеон са националната власт, националният елит и преговорният процес с Евросъюза. Само че има много голямо "но". Европейският предсъединителен процес ще тече и на регионално ниво. ДПС тук се усетиха. Все повече говорят за активно участие в разпределението на предприсъединителните фондове, за инвестициите.
­ Как ще коментирате бягството на жълтите от 800-те дни?
­ В къщата на обесения не се говори за въже. Тези 800 дни бяха мит. Най-добре е царят да излезе и да каже, че това е мит и че сега ще предложи някаква реална програма за следващите 800 дни. Вероятно той ще актуализира по някакъв начин своята митология. Ще бъдем свидетели на порция обещания в началото на септември, които ще бъдат по-приземени.

Ot http://www.cash.bg/