В софийския ресторант сервитьорите наистина се правеха на глухи и бързо забравяха. Мисля, че това е усвоен рефлекс от времето, когато са били на твърда заплата, освен това феминизирането на бранша и вдигането на качеството идват чак след 1989. Стават бързи само за хора, за които знаят че оставят бакшиш. В сметката не излъгаха а ни донесоха фискален бон.

Иначе ракията със салатата най-много се услаждат в подобна обстановка. То ресторантите през социализма се ползваха предимно за пиене, така че ето откъде ми произтича инереса. Преди 1989 не съм бил достатъчно голям, за да ходя сам, но майка ми и баща ми са ме водили тук-там и помня.

М/у другото бях забравил, че кухнята на ресторантите от тогава до сега е еволюирала до някаква степен. Някогашните манджи наистина изглеждат различно. Например 90% от салатите в менюто са домати + краставици + сирене + още нещо, което ги отличава една от друга. Което ми изглежда нормално - някога менютата са били с 2-3 вида салати, а сега поне с 20. На персонала му се е наложило да запълни дупката някак си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите