|
|
| Тема |
 Бележит български пълководец от Сливен! |
|
| Автор |
Hoвинap (BoomBoom) |
|
| Публикувано | 26.11.05 14:16 |
|
|
|
Никола Тодоров Жеков, роден в Сливен 1864, починал в Германия 1949
Генерал-лейтенант Никола Жеков завършва Военното училище в София през 1887, учи и във Военната академия в Торино, Италия.
Преди да се даде начало на българското участие в ПСВ през октомври 1915, Жеков служи в родната армия два пъти: в Сръбско-българската война от 1885 и Балканските войни от 1912-13, където оглавява щаба на Втора българска армия.
От август-октомври 1915 Никола Жеков е Министър на войната в България и полага неимоверни усилия да подготви народа и армията за влизане в ПСВ на страната на Централните сили и последвалото нападение срещу Сърбия. С обявяването на войната, Жеков бива назначен Главнокомандващ българските армии на Балканския фронт.
Със самото включване във военните действия, Никола Жеков си осигурява пространство по свое осмотрение за тактически маневри срещу неприятеля на запад. Поведението на генерал-лейтенант Жеков не буди одобрение сред германските съюзници, които бързо го поставят под командата на фелдмаршал Август фон Макензен.
Подчинен на групата от армии на Макензен, Никола Жеков има важна заслуга за разгрома на Сърбия, а под негово ръководство успешно е проведена офанзивна операция срещу Кавала, ключово пристанище на Бяло море през август-септември 1917.
Оттук нататък на България се оказва натиск - както и лично на Жеков - за предоставянето на войскови части и ресурси за подсилване на Макензи в инвазията срещу Румъния от територията на Южна Добруджа. На срещуположния край на полуострова Никола Жеков отблъсква съюзническите атаки на юг към Солун в есента на 1916 и пролетта на 1917 в ожесточените боеве при Лерин и Преспанското езеро.
Но опасенията на генерал-лейтенант Жеков за развоя на събитията не са само от чисто военно естество. През 1917 неприятелски настроени към правителството на Радославов политически кръгове, наясно с разногласията на Жеков с министър-председателя относно ограничени продоволствия и снаражение, се опитват да го привлекат в преврат срещу коалицията от Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партии. Жеков остава верен на Радославов и дори му съобщава за кроените заговори.
Само една година по-късно обаче, той се съюзава с анти-Радослависткото движение и допринася за свалявето на правителството през юни същата година. На този етап България вече се намира на прага на военен колапс в резултат ръзгръщането по Солунския фронт, успешната Вардарска офанзива на врага, изтощени ресурси, обществено недоволство у дома и подклаждани войнишки бунтове.
След приключването на войната, генерал-лейтенант Жеков решава да се оттегли в Германия, връщайки се 1923 да защити своята репутация на родна земя. Тук той е съден заедно с останалите министри от кабинета на Васил Радославов за отговорност по причиняването на националната катастрофа от Ньой и излежава тригодишна присъда в затвора.
В междувоенния период след идването на Хитлер на власт се проявява като радетел за политическото и икономическо сближаване на България с Третия райх. Следва повторно заминаване за Германия, където е радушно приет и се превръща в отявлен нацист.
Там той умира 1949.
| |
| |
| 
|
|
