|
С Уран се открива врата към световете на свръхсъзнанието. Уран фактически препредава рисуването на първообрази. Първообразите на живота се проектират в звезди като Сириус, но планетите от типа на Уран ги приспособяват към конкретните условия на дадена звездна система. Силата на Уран е свръхсъзнателното възприятие. Последователите на мъдростта, окултизма, гностицизма са именно уранови типове. Позицията на Уран не е творческа, както на Слънцето – неговия антипод, а е откривателска. Уран живее за света на новото, непознатото. С това обаче той не привнася нищо. Разбира се, радикални, фундаментални промени се предизвикват и от Уран, които по същество са нови, но те се пораждат от новото съчетание на старите елементи. Уран не може да ражда нови елементи. Слънцето, Марс – ето кои са творците. Уран само съчетава по неочакван начин това, което те са родили. Ето защо Уран носи не жажда за създателство, а жажда за мъдрост, откровение, осияване, просветление. По същество общото между двата полюса на будическия свят – Слънцето и Уран – е Уникалното. Но Слънцето ражда уникалното, а Уран го открива. Пред човечеството сега се отваря именно уранова епоха: откровение, просветление, технически, научни и социални революции. Полюсът на Слънцето става подчинен: може да се наблюдава отслабване на създателството за сметка на откривателството. Прогресът неотменно се диктува от Уран. Но неговата енергия отнема територии от световете на природното и духовното бащинство, от свещената вселена на майчинството. Уран – това е лавинообразен взрив от открития, но открития в света вън от нас. Той е по неизбежност центробежен, поради което насочва ума не навътре, а навън. Докато Слънцето подтиква към творчество, извиращо от глъбините на самия индивид, то Уран се интересува от нещата, сътворени от други индивиди. Ето защо любознателността е първият Уранов импулс, поради което уранианецът жертвува всичко заради новината, потресаващото откритие или разкритие. С това той твори нови общества и епохи, създава цели нови системи и даже вселени, обаче живата Божия искра в тях може да му вдъхне само Слънчевият човек. Така хиперинтелектуалците, свръхинтелигентните, посветените, осияните и озарените не са винаги създатели на нов живот, особено ако са движени от презрение към традицията. Природното за тях е една “традиция”, с която те не могат да се примирят; простотата на Божието слово направо ги вбесява и те, в най-добрия случай, гледат на него с умилението на “по-напреднал ум”, който счета, че нещата могат да се кажат по “нов”, “универсален” и “модерен” начин. Крайните уранианци, които и затова растат на височина – без баланса на закръглените форми, - подобно на сатурианците се движат от радиуси с център далеч извън тях. Това, несъмнено, придава много по-голям обхват и простор на мисълта и дейността, но с това предизвиква и обратните ефекти в психиката на този утвърден “неутвърденец”…
В Свещените писания непослушанието е именно уранов плод, в лошия смисъл на думата. Всички положителни и отрицателни ефекти на детската психика се отнасят и за Уран. Положителните аспекти на уран носят прилежание, послушание, търпеливо учене, следване и прилагане. Отличният ученик, примерния син или дъщеря, блестящият съработник на новаторски движения и системи – това е добрият лик на Уран. Пакостникът, немирникът, вечният беглец и непослушник, “блудният син”, търсещ все нещо вън от лоното на бащината обител – ето Уран в негативно осветление. На пръв поглед това е несъвместимо, напълно отрицаващо противоположното, но именно Уран се отличава с живота на отражението, за разлика от Слънцето, което е радиация. Нека поясним: и като отцепник, бунтар, престъпник, и като Син Божий Уран се съобразява с нещо извън себе си – в първия случай – с жажда за външна свобода, а във втория случай – с Божия глас, идващ отвън, чрез посредник, бил той дори велик Учител. Така че тази наистина драстична противоположност се обединява в Урановия фокус екстравертност – насоченост на съзнанието навън. И престъпният, и богопомазаният уранианец се разпознават безпогрешно по едно: те не се задействуват, ако нямат помощ отвън, материална база; външна духовна или социална свобода, наличие на “глас”, “откровение”, “позволение”, “инструкция” и прочее – ето кое привежда в движение урановия човек. За него е немислимо реагирането на соларния тип: мигновеното отдаване на вътрешния творчески импулс, независимо от условията, условностите или постановките. Слънчевото начало, огънят, Абсолютният Дух произвеждат себе си и пространствата, живота извън себе си и всички бития и условия единствено чрез настоящия миг на пълната външна нищета. На соларният дух не му е нужна нито разрешението то Бога, нито от дявола, нито от когото и да било извън него – той просто се отдава на първия бликнал импулс. Той не си задава въпроса на “примерния” уранианец: “Правилно ли е това или не е правилно?”, нито на “примерния” сатурнианец: “Ами какви ще бъдат последствията?” – той просто не може да бъде убиец на импулс. Нито си задава въпроса на “окаяния” уранианец: “Има ли енергия и база за провеждане на импулс?”, или на “окаяния” сатурнианец: “Няма ли това да ми отнеме сигурността?”…
Положителното на Уран, което сега навлиза във владение у вас, е, че той може да ви предпази от опасността да еволюирате прекалено дълго или да катастрофирате от пълен субективизъм. Прекалено изолираните от аспекти слънца са непоправими аутици – те се съобразяват само и единствено със себе си. “Пораженията”, които може да им нанесе Уран при негативни дирекции, прогресии или транзити, са единственият им шанс да излязат от тази своя тежка самохипноза и нарцисизъм, макар и жестоко катастрофирали – да добият начално понятие за еволюция. Обикновено това, което религиозните наричат “пъкъл”, както и психиатрите или затворите с тежък режим, инвалидността, болниците - в най-добрия случай - невъобразимите самотерзания на подобни “непоправими” аутици – ето с какви средства строгият учител Уран се мъчи да породи в такива импулса да се съобразяват с чуждите истини, с природните и духовните закони, с необходимостта от обмяна на опит, радост, енергии. Съществуват дори божества със симптомите на най-редова психопатия на зодиакалния знак Лъв или на Скорпиона – тотална непроницаемост за истина извън тяхната собствена. Тяхната упорита, отчаяна самоизолация от обективния свят, от колективните взаимоотношения, от необходимостта да общуваме се оперира рано или късно от опитните “хирурзи” на Уран, които не могат да допуснат подобни тумори в Битието. Тези хирурзи обикновено оперират без упойка, тъй като единственият наркотик, самопроизвеждан от “аутиците”, това е самосъжалението и чувството за враждебност на целия останал свят. А този наркотик не действа при намеса на урановия скалпел. Именно за тези случаи се казва, че Бог се весели, когато затанцува справедливия гняв на наказващия Шива. Той знае, че нещастието и страданието е единственият метод за превръщане на индивидуализма в индивидуализация – в персонализация, а на последната – в универсализация. Именно универсализацията е най-прекрасният плод на Уран, върхът на урановата еволюция, целта на всяко развитие – Божественото съвършенство.
Съвършенството – ето апотеоза на Уран – “небесният бог”! Бог не на дневното синьо небе, а на космичните небеса, на безчислените светила и доминанти, неотменно сменяващи се едни с други под ритмите на универсалното всекосмично всебитие. Уран диктува на световете: “Вие сте съставни елементи на едно космическо цяло”. Това космически цяло е постоянно вътрешно самодвижение, поради което елементите непрекъснато изменят разположението си един спрямо друг. Ако вие не приемете този биологически и психологически факт вътре в себе си и извън себе си и не се превърнете в една безкрайно пластична жива вселена, откликваща на всеки възможен нов вътрешен или външен импулс – нов контакт, нова радост, нова ситуация, нов център и ново съчетание, - вие непременно ще бъдете премазани от хармонията на съвършенството. Съвършенството не прави компромиси. То е динамична система от взаимно свързани елементи, които не търпят самомнения, самохипнози, самоизолации или оставяне в статично състояние. Уран е първият специалист по разглобяване на деформираната личност на съставните й части – ако потрябва, и с цената на връщането й в еволюцията от началната фаза на електрон, - само и само тази монада да свикне с мисълта, че е елемент от система, в която система трябва да се подчинява доброволно на космични, биологични и психологични закони и да отдава и приема доброволно специфичните блага и енергии на специфичните елементи. Именно в този закон се състои проявлението на “свободата като осъзната необходимост”. По-точно определение на урановия тип свобода няма. Урановата “слободия” – при негативни позиции на Уран – е само временно явление, докато “хирурзите” на позитивния Уран демонтират и наново монтират развилнялата се безотговорност. А безотговорността на низшите уранианци е напълно диагностицирана: тя се занимава с отхвърляне на природни и духовни закони, заложени в нас от разумните същества – асистенти и професори на самия Създател.
Окултното ученичество – ето новата фаза на развитие, в която навлизат избраните души в епохата на Водолея. То няма нищо общо с рецептите на псевдоокултните и псевдодуховните школи, които се разпознават по това, че предлагат общи методи за всички последователи. Не че няма общи правила и методи, валидни за всички елементи от да-ден клас в даден цикъл от време, но всеки метод и всяко правило, според истинските школи на Мъдростта, се прецизират строго индивидуално в строго индивидуалните линии на личното време. Скотобойните на самозваните “окултисти” и ръководители на “школи” са обезобразили много повече души и сърца, тела и органи, отколкото официалните религии и системи, защото бацилът на първите не се налаг по официален път, а се промъква в съзнанието на търсещия под прикритието на захарната обвивка на неофициалността. Считайки се за свободен от външна официална принуда, незрелият оглашен на подобна “окултна школа” на практика става роб на система от упражнения и предписания, която най-често не е съобразена с космичния момент, с националните особености и индивидуалното начало. Затова Слънчевият полюс на двуцентровата будическа душа много сериозна ви предупреждава: не приемайте едноцентрови Уранови претенции! Констатирате ли, че лидерите на дадена “школа” се грижат прекалено страстно за унифициране на методологията, правилата, принципите, “рецептите на поведение” в тяхното общество, пазете се от такива школи! Ако Уран преобладава, наранен от липсата на артистично равновесие, на индивидуална интерпретация, ако програмата и конституцията на пропагандираното общество или система
|
U R A N
