Както винаги в Славия, така и сега, истината е някъде, но неизвестно къде.Всички си прехвърлят отговорността като гореш картоф, а с още два-три такива мача изпадаме. Паднахме на Овча Купел не от аутсайдер, а от пряк конкурент за оставане в Лигатан/но , ако победим в останалите 21 мача ще сме най-малко 2-ри:))/ Падаме на поразия, но сме с най-постоянно нападение-вече 5 кръга неизменно във всеки мач нападателите бележат гол!/нищо, че на нашия стадион и двата са от дузпи.../. Или лягаме в първенството на всички, а те ще ни лягат за купата? Или пък един полусезон се правим на слаби, а през втория се оказва, че наистина сме такива? Кое от тези неща е вярно. Поне на мен ми писна да симпатизирам на отбор-фантом, който винаги може да те изненада, но в 90% от случайте неприятно. Писна ми да се афишират високи цели, да се взимат изпадналите в немилост резерви на Левски, които след втория мач стават апатични фигуранти на терена. Писна ми да изчакваме, защото в момента се градял състав за евротурнирите или за следващото първенство, а още на полусезона най-добрите ни играчи да преминават в Левски или в 3-та Бундеслига. Писна ми разни отбори средна ръка да ни друсват с по 6 гола, ей така-за кеф. Писна ми, а и вече не ми пука. Явно и този сезон приключи за Славия, и нейните изстрадали привърженици. Дай Боже да не изпаднем!