Казано иначе, като интелигентни, културни, възпитани, кротки и великодушни последователи на христовата вяра, ние белите фенове, да си подадем и другата буза и да чакаме да видим колко още шамара ще изядем до мача с ЦСКА /въпреки, че този шестопръстен шамар в Ловеч беше много як и звучен - чак сълзи ми излязоха/. Ясно ми е едно - мачовете с Левски и Ловеч бяха предварително уредени. Срещу Левски отборът игра в що годе подреден състав и си показа зъбките до почивката. После Наско сигурно е обещал нещо и ... резултата го знаем. Е, все пак театралната постановка не беше толкова обидна. В Ловеч, обаче, съвсем открито и цинично излязохме в състав, от който всеки истински славист /от 10 до 80 годишен/, познаващ футболистите и техните възможности в момента, веднага си е помислил нещо от сорта "Е, сега ни е...ха майката". Трябва да ни се извинят, да. Но не какво да е извинение, а истината, истината и само истината. За да можем да бъдем заедно, за да можем да бъдем всички само от едната страна на барикадата е необходимо да знаем каква е истината: какви са действително целите на отбора не само за тази година, но минимум за 3 години напред; какво целим, като пускаме на отбори като Левски, Ловеч и предполагам ЦСКА /щом Жарко се гласи да ставаме четвърти !?!/ - може би ще чакаме да ни го върнат друг сезон /не е сериозно да си го помислим даже/, може би дават много пари - кой знае, кой знае... Казано сериозно, никой не би отговорил директно и честно на тези въпроси, но е възможно да ни бъде обяснено по друг начин. Например ни се казва "Целите на Славия за тази година са да се обиграе млад, перспективен и силен отбор, с който в следващите две години ще преследваме най-високите цели - титла и купа и европейско участие. За съжаление, през настоящата година не е реално да атакуваме върха и смятаме, че отбори като Левски, ЦСКА и Ловеч ще са фаворити за тройката." Ето, такова извинение ни трябва, а не "измиване на очите с една изразителна победа срещу Черноморец", защото второто си е просто задължително, но първото е повече от НАЛОЖИТЕЛНО. В противен случай, всичко ще продължава както досега - все по-апатично, все по-песимистично, като на изпроводяк... Е, това ние няма да допуснем! Сега чакам извинението. От него зависи накъде сме после!