Естествно, че победата на "белите" в Благоевград е изненада за мен, изненада е и внушителния резултат (рекорден, както пише днес в пресата). Но дали зад тази победа се крие някакво висше майсторство? Много се съмнявам. Този резултат ме накара да се върна назад, когато при едно гостуване в Монтана през есента на 1994г. победихме местния тим със същия резултат - 4:1, а предишния кръг монтанци бяха завършили наравно с лидера "Левски" 1:1 в София. Но онова 4:1 стои много по-високо от онзиденшното - тогава играехме грамотен футбол, отборът имаше почерк - победата в Монтана дойде след 90 минути преса и тотално надмощие. Може ли да се каже същото за мача в Благоевград? Както на мача с "Ботев", така и на този с "Пирин" отборът печели трите точки с голяма доза късмет - някои ще ме упрекнат, че не може 4 гола да се вкарат само с късмет - да, но след втория наш гол (дошъл към края на мача след фрапираща грешка на техния вратар) противникът сваля гарда и тогава може да се вкарат не още 2 ами и 3, 4 и т.н гола. Истинското лице и стойност на "Славия" ще се видят на мача с "Левски". За да се преследват високи цели (разбирай - титлата) дори и в България е необходим добре сработен състав. Сигурно е, че такъв не се прави за 2 мача, нито дори за полусезон. Да, но как може да се получи силен ансамбъл, когато оставането на ключови играчи не е много сигурно при възможност за трансфер в чужд (не непременно известен) клуб. И тогава омагьосаният кръг се затваря.