Казах ли ви, че иде Великден. Славия возкресе! БЯЛАТА МАГИЯ се хвана! Честито момчета! Факт е, че на стадиона в Благоевград не помня откога не сме били и чудото стана. Ама наистина стана! Бях там и едва след 3:0 започнах да вярвам, че бием... Толкова бях сигурен, че ще паднем. Миналата година с Кано започнахме по същия начин - гол отдалече в началото на първото полувреме и после...съдията ни закопа. Каквото викнеше публиката /а там тя вика страшно/, това и свиреше съдията. Поне два пъти бяхме по-добри, но в крайна сметка спечели Пирин... Очаквах и сега да стане същото. Но не. Първо съдията беше много точен /евала/ и въобще не се уплаши от публиката /а можеше на два пъти дузпа да им свирне/. Второ имахме агитка - 10 човека беше, но викаше за 100! /пак евала/. И добре, че бяха там - контрол до дупка! И трето - през второто полувреме в игра влезе "джобният" Спас Урумов, който не само помогна много за победата, но набързо стана и любимец на местната публика със сърцатата си и интелигентна игра. А имахме и късмет - на няколко пъти чисто голови пробиви на пиринци завършваха със смешни удари от рода "ала Аджов". Иначе като цяло играта ни беше повече от непривлекателна. Благо Георгиев не можа да влезе в час почти до края на мача. Влизаше в двубоите за първа топка в стил "госпожица" и или скачаше след или преди топката да стигне до него, след което се отказваше да я гони повече. Първото полувреме пипна веднъж топката и сгреши след това. А второто се върна в защита и успя да я уцели един два пъти с глава. Чак няколко минути преди да баде сменен се "посъбуди" и направи един хубав пробив по лявата крило - за жалост с неточно подаване. Изобщо през първото полувреме нашият отбор почти не пипна топка. Особено след гола на Господинов. А той горкият беше най-слабият в отбора, но добре, че така решиха и домакините, че го оставиха да направи самостоятелен рейд през центъра и да го завърши с далечен голов удар. Нито вратарят повярва, че слабо отправената топка ще спре в ъгъла на вратата му. След този гол нашата тактика стана опълченска. Най-много топки избиваше неуморният "наш приятел" Захариев и това беше добре, защото пиринци атакуваха непрекъснато. В края на първото полувреме обаче Захариев се увлече и така остро се сблъска с противников нападател, че сигурно пак ще лекува тежка контузия. Не може обаче да му се отрече, че се раздаде до дупка. Второто полувреме на негово място влезе Урумов и това преобрази отбора. Докато през първото самотен нападател беше Шопов /по-скоро "смотан" нападател, защото не можа една топка да отиграе/, то с непрекъснатия тормоз, на който Урумов подложи домакините отдясно така ги обърка, че съвсем забравиха за Шопов и той "се доказа", като използва две ужасни грешки на защитата и вратаря и наниза набързо два гола. Четвъртият гол Урумов заби от воле със странична ножица, след което цялата благоевградска публика стана да го аплодира. А той не пропусна да направи своите "лицеви опори". Останалите от отбора играха мъжки и на предела на възможностите си. Бих отличил Топузов, който при слабата игра на Благой /това момче сигурно беше с температура/, се нагърби да връзва играта на отбора в центъра и изявите му бяха по-често успешни, в сравнение с предишните последни мачове. На много високо ниво за този състав беше и капитана Стефан Колев, който не само държеше здраво фронта в защита, но в последните минути на мача правеше скоростни атаки по фланга и замалко не вкара и гол. Ще завърша с това - играта ни като цяло беше грозна, но срещу нас пиринци изглеждаха толкова слаби, че собствената им публика ги "изпрати" вече в "Б" група. Най-важното е, че Славия разгроми Пирин насред Благоевград. А това, сигурен съм стана не и без активните действия на феновете през последния месец /колкото и да се опитват някой хора да умаловажават нашата роля/. Затова още веднъж ЧЕСТИТО и така да продължаваме напред - пътят е правилен! Да живее БЯЛАТА МАГИЯ! СЛАВИЯ да побеждава!