Дали ще се оправим, т.е. да започнем да бием на ред, да вземем поне едната купа в България и да стигнем поне четвъртфинал в Европа. Ясно ми е, че това не е въпрос към Нострадамус, нито към някоя местна врачка от ранга на баба Ванга. Отговорът е само в нас - в тези, които понякога страдат и плачат, понякога се радват и са безкрайно щастливи /много рядко за съжаление/, понякога са отчаяни и обезверени, но винаги милеят за белия отбор и живеят постоянно с мисъл за него, където и да се намират, каквото и друго да правят. Това, което ни крепи е вярата, че Славия не е случаен отбор и че рано или късно ще възвърне славата, която заслужават най-добрите. Не че сега няма с какво да се гордеем - трети във вечната класация в България, четвъртфинали в Европа, славно, макар и малко далечно минало. Но ние искаме повече от това трето място, нали. Това не може да стане веднага и с магическа пръчка, но стъпка по стъпка, купа след купа и ще стане. Не ви се вярва, нали? А трябва - само ако силно вярвате и желаете нещо да стане, то става. Първо трябва да си повярваме, че можем. И така ще стане. Нека първо си обявим цел - да станем втори в страната. Възможно ли е? Да, напълно! Защото ЦСКА няма бъдеще. Помислете какво значат четирите букви и червеният цвят към тях. Отавна мина времето и на Червената и на Съветската и на Народната армии. Сега гледаме към Европа и НАТО. Кой ще подкрепи по-нататък този отбор, създаден да обслужва комунистическите амбиции за международна спортна слава, а днес неговите фенове започват да издигат пречупени кръстове. Такъв отбор бъдеще у нас няма. Това скоро ще разберат и сантиментално свързаните с него големи футболисти - Пенев, Костадинов, Стоичков /последният май вече го е разбрал/. С този отбор беше насилствено изместена Славия през годините на тоталитарна власт от полагащото й се най-малко второ място в българския футбол. И днес не трябва да изпускаме историческия момент. Да атакуваме върха със всички сили и средства. Първо да бием ЦСКА в неделя и оттук нататък да правим това, докато си сменят името /а това неизбежно ще стане, помнете ми думите/. Второ, постоянно да напомняме на това и всяко следващо ръководства на клуба, че целта на Славия оттук нататък трябва да бъде само една - първи винаги и навсякъде. Трето, да започнем да обработваме привържениците на ЦСКА - първо от по-колебливите, докато стигнем до заклетите - да забравят за този отбор без бъдеще и да дойдат в нашите чисти, бели редици. Пък ние ще преценяваме кого да приемем и кого не. Славия не е хапка за всеки! Напред! Победа! ЦСКА към разруха! Славия все по-към върха! Прогноза за неделя 3:1 !!!!