Който не дойде в Сливен, само може да съжалява. Лично аз ще запомня този мач за цял живот. Естествено стадиона беше пълен, защото Сливен отдавна няма отбор в А група. Естествено нашата задача беше, да привлечем колкото можем повече хора за каузата. Успяхме да направим агитка, която да чува целия стадион. И най-важното в самото начало на мача дадохме сериозно самочувствие на момчетата, което с оглед развитието на мача със сигурност е допринесло за успеха. Бях сигурен, че или ще паднем с много, или няма да паднем. Съдиата ни натика в нашета половина още от началото на мача. Всички спорни топки се отсъждаха за противника, всички по-леки нарушения срещу нас не се свиреха. Общо бяха свирени две-три нарушения за нас, които със сигурност трябваше да бъдат подплатени с картон, но естествено той беше спестен. Картоните за нафтата бяха след пререкания със съдията, единия от които получи Парушев, а това по-късно изигра важна роля. Върха на съдийството беше дузпата. Тя стана точно пред нас и въпреки участието на Мишо Захариев в нея, мога категорично да кажа, че той нямаше вина. Главната вина беше в съдията, а му помогна футболистта на нафтата, който си завря краката в Мишо, когато топката беше на поне десет метра от тях. Заслугата на Гошо Петков за отразяването на дузпата е най-голяма, защото е подходил много правилно психологически, след като И.Груев веднъж вече му е вкарвал дузпа в същия ъгъл и то след облог между двамата, преди около година и половина. Това, че е подходил по този начин показва доста голяма интелигентност, която не се среща често при футболистите и безпорно го прави номер едно в мача не само в отбора на Славия, но и в двата отбора, защото това в никакъв случай не е случайно хваната дузпа от Гошо или просто изпусната от Груев, както се казва при такива положения. В този момент вече бях сигурен, че 99% топката няма да влезе във вратата ни. Единия процент оставих за случайността. Нефтохимик играеше с центрирания, защото нашите се бранеха много внимателно, с доста хора и нямаше простор за бързи техни атаки, което е най-силното им оръжие. Заслугата за това беше главно на съдията, но той вместо да ни извади очите ни изписа вежди, защото играта на нафтата при такова развитие не върви, а в края на полувремето те започнаха и да се изнервят, нашите връзваха вече и контраатаки. Доста от тях бяха спрени с засади, но не мога да ги коментирам от мястото, където бяхме. На полувремето ни наобикалиха изнервени зелени ултраси, но нямаше какво да направят, защото ние вече бяхме компактна група в която имаше и доста сливенци. Само се водеха диалози от сорта на "като дойдете в Бургас.." или "елате в Бургас де", "аз тебе ще те запомня", като накрая им предложихме да си разменим телефоните, за да се чуем и уговорим преди следващия ни мач. То пък се оказа, че не си платили сметките към БТК и им взели телефоните. Като започна второто полувреме полицията ги разкара. То започна по същия сценарий от първото, с решаващата помощ на съдията и лутане на нападателите на нафтата, но това продължи до поредния опит за дузпа, този път от страна на Парушев. Съдията най-после се събуди, пред него имаше три възможностти, или да свири дузпа, което вече щеше да е абсурд, или да се направи, че нищо не е видял, или да покаже жълт картон на Парушев, който му беше втори. Явно обаче последния, крайно изнервен му е казал нещо и това вече е преляло чашата. Според мен оттук нататък съдията свири едно към едно. Естествено играта се поизравни и нашите вече имаха своите положения. Първо /мисля че беше Фичо/ на грницата на малкото наказателно получи сам топката след чудесен пробив по дясното крило от Шопов, но вместо да бие веднага, той започна да я обработва и естествено сбърка, защото дори не успя да я спре нормално. После имахме няколко атаки при една от която Здравко проби отляво и шутира от малък ъгъл, но Господинов спаси блестящо, един фаул от 25м, мисля че го изпълни Топузов, с тупкане на топката точно пред вратаря, но той отново се справи блестящо и изби в корнер. За да дойде последната минута, когато Здравко получи добра тока и беше спънат. Жалко можехме и да бием, но при това развитие с този съдия, мисля че равенството е голям успех.