|
Хроника на футбола в България
1893 г. - Десетина спортисти от Швейцария са поканени от българския просветен министър Георги Живков и общественика Тодор Йончев за учители по гимнастика в гимназиите и педагогическите училища в страната. Тодор Йончев, тогава учител по химия в Първа мъжка гимназия, създава гимнастическото дружество "Юнак".
Ето какво пише в книгата "Телесната култура в България 1878-1918 г."
Петнадесет години след Освобождението - криза в обучението, липса на учители.
Министерството на народното просвещение решава да покани специалисти от чужбина, с което да постави гимнастическото
обучение в българските училища на европейско равнище.
Швейцарските учители:
- Тодор Йончев заедно с просветния министър Георги Живков предприемат пътуване в Европа,
за да направят избор на система за телесно възпитание и специалисти за нейното прилагане в България.
Най-положителни впечатления имат от Швейцария.
Швейцарският гимнастически съюз организира един курс,
на който най-добре представилите гимнастически инструктори да заминат за нашата страна.
-Избрани са 10 специалисти. На 17 май пристигат в София.
Те разработват една модерна програма за телесно възпитание в училищата.
Оказват съдействие на Тодор Йончев и др. учители за създаване на гимнастически дружества,
които да насърчават развитието на телесната култура.
1894 г. - Първи игри на футбол в България. През м. май във Варна ги въвежда учителят по гимнастика, швейцарецът Жорж дьо Режибюс, който популяризира играта с побългареното название "Ритнитоп". Същата година началото на футбола в Лом е поставено от учителя по гиманстика в местната политехническа гимназия "Найден Геров" швейцареца Луи Айер.
1895 г. - Футболни игри и в София - в "Първа мъжка гимназия", организирани и водени от учителят по гимнастика, швейцарецът Шарл Шампо. През януари в София се създава гимнастическото дружество "Юнак". За техен главатар е избран Шарл Шампо. В дружеството членуват учители, студенти и ученици. Управлението на съюза се осъществява от председател, съюзен и главатарски съвет. Ръководството се осъществява въз основа на конгресна програма и конгресни решения. Скоро след това свой отбор организира и Луи Айер в Лом. Във Велико Търново свой тим съставя Алоиз Бюнтер (голям деятел на юнашката организация), а в Казанлък - Жак Фардел. Междувременно са учредени първите гимнастически дружества в страната.
1896 г. - В Пловдив се появява първата истинска футболна топка, изработена във Виена за мъжката гимназия в града. Проведени са първите футболни мачове в града. Град Габрово тържествено отбелязва двадесетгодишнината от избухване на Априлското въстание. По същото време в Работнишкото шивашко дружество „Напредък“ (основано през 1895 г.) се сформира спортно-туристическо звено с оглед подобряване на здравето и физическото състояние на шивачите.
1897 г. - В сп. 'Училищен преглед'' от 1897 г. швейцарските учители Алоиз Бюнтер и Жак Фардел публикуват първи правилата на играта. През същата година отваря врати училището "Отец Паисий" в Силистра, започвайки занятия като начално училище. Същата година в училището е сформиран и спортен тим.
1898 г. - В страната се създава "Съюз на българските гимнастически дружества Юнак" за да подпомага организирането и развитието на спортовете в България, включително и футбола (до 1898 г. са били създадени 23 дружества "Юнак"). Учителите швейцарци и техните български колеги пренасят футбола в тези първи обществени спортни организации.
1900 г. - Във Варна се провежда събор на юнашките дружества от цялата страна и тук, наред с другите спортни състезания, се играе и първият футболен мач в страната (играта „ритни топка") между юнашките дружества на Габрово и Свищов. Същата година във Видин се създава клон на дружество „Юнак", под името „Бдински юнак". Негов основател и дългогодишен ръководител е учителят по физкултура Георги Нинков. В Банско е създаден футболен отбор на английските мисионери. Този отбор естествено не е български, но е първия основан в страната.
1901 г. - Публикуват се в отделна брушурка правилата на играта Футбол ("Свирка от гимнастически упражнения в Дружеството Юнак" - Варна). Отделя се значително място за сравнително най-пълните за онова време правила на футбола, илюстрирани със схема за "атакуване на противниковата врата". В Русе е основано юнашкото дружество "Торпедо". Играят се мачове с преминаващи през града моряци.
1902 г. - По инициатива на учениците от българското училище в Силистра е основано спортно дружество „Стрела“, към което се изгражда и футболен клуб. За спортен екип клубът избира черната ученическа униформа, а гражданството започва да го нарича „Черният тим“ /екип „Нягра“/.
1903 г. - В Лом се играят мачове с топка, донесени от Швейцария, от учителят по гимнастика, швейцарецът Луи Айер. През същата година учениците от гимназията създават и първият футболен отбор в града, който е наречен "Найден Геров". От 1903 до 1909 г. Луи Айер преподава футбол в педагогическото училище на гр. Силистра. В учебната програма на Френския колеж в Пловдив учителя Херман Гислер въвежда спортните игри с топка.
1904 г. - В градското-околийско мъжко училище "Княз Борис" (сега СОУ "Христо Ботев") в гр. Враца са закупени първите 10 топки. Към спортно-туристическото дружество "Околченски юнак" (Враца) е учредена футболна чета.
1905 г. - Група съученици от Роберт колеж (Цариград) основават спортен клуб в Бургас с името "Стрела", един от спортовете, който е практикуван е футбол.
1906 г. - Възпитаниците на пловдивския френски колеж "Свети Августин" сформират първия футболен тим, който оказва заразително влияние върху младежите от Пловдив. През септември същата година в Русе учителят по гимнастика Никола Гладнишки създава футболния тим с името "Напредък".
1907 г. - Учредява се първият ученически клуб по футбол в "Първа мъжка гимназия" в София; инициатор учителят по гимнастика Ст. Наумов. През същата година във Варна се сформира и отборът на "Атлас", съставен от предимно от гръцки младежи, но са участвали и няколко български юноши. В началото на следващата година отбора е регистриран като клуб. Под ръководството на Георги Нинков във Видин се провежда първия футболен мач. Той е бил между два ученически отбора и се е играл на някогашната поляна пред църквата „Св. Никола".
1907 - 1914 г. /1919 г./ - Създават се първите футболни клубове в София: "Футбол клуб - Савата" ("Искра", ФК`13), "Атлетик" (Атлетик клуб, Клуб Футбол, Клуб на Матинката), "Ботев", "Развитие", "Раковски", "Славия" (обединява "Ботев" и "Развитие"), "Левски" и "Любен Каравелов". Във Варна: "Атлас", "Спортист" и "Тича" ("Галата"). В Пловдив: "Ботев", "Левски", "Еклер", "Гауп" и "Спартак" (последните два били квартални отбори, които бързо се разпаднали). В Русе: ЮТС "Дунав" (УТД "Дунав", УД "Геолог"). В Бургас: СД "Стрела". В Шумен: "Преслава" ("Футбол клуб"). В Сливен: "Спортист". През лятото на 1909 г. във Велико Търново е донесена първата истинска футболна топка. Тогава след лечение във Виена в родния си град се завръща Георги Станев. В багажа си е скътал и футболна топка и заедно с приятелите си Симеон Симеонов, Стефан и Никола Високови, Димитър Церовски, Никола Чантов и много други, ежедневно играят мачове на Орлов връх (Картала). В Ловеч е сформиран отбор, който обаче не е регистриран официално, същото става и в Разград. През 1910 г. се играе мач между варненските отбори "Атлас" и "Спортист", който е спечелен от "Спортист" с 1:0.
1912 г. - В университета "Лиеж" се провеждат футболни състезания, в които българските студенти побеждават гръцките с (11:0), завършват наравно с испанските (2:2) и губят от английските с (0:1). В Пловдив отборът на "Ботев" (Пловдив) мери силите си с този на Втора софийска мъжка гимназия /II СМГ/ и мача завършва 6:0 за пловдивчани. Основаното в Търговище гимнастическо дружество "Герловски юнак" практикува футбол.
1913 г. - На 11 август 1913 в София отборът на "Славия" побеждава ФК`13 (Савата) с 1:0.
1914 г. - През лятото "Левски" (София) изиграва първия си мач на игрище "Славия" срещу резервния отбор на ФК`13. Мачът завършва с победа 2:0 за ФК`13. Скоро след това "Левски" побеждава втория състав на "Славия" с 1:0, с гол на Владимир Григориев. Проведен е мач между "Славия" и "Клуб футбол" /Матинката/, спечелен от "белите" с 2:1. През същата година в София е сформиран Студентски спортен клуб, който играе със "Славия", но губи мача с 1:3.
1915 г. - В София е направен опит да се изгради "футболно сдружение - лига". "Атлетик" (София) побеждава "Левски" (София) с 6:0 в мач от уж образуваната тогава Софийска футболна лига, която след това се разпада и отново се преминава към приятелски междуклубни мачове на доброволни начала. Инициативата се подновява през 1919 г, но се осъществява едва през 1921 г. с учредяването на Софийска спортна лига. На 6.12.1915 г. е играна срещата между варненския "Тича" и 21-ви Померански полк (Германия), която завършва наравно 4:4. Изигран е и първият мач от най-старото столично дерби "Левски" - "Славия", на първи април 1915 г. "Славия" побеждава с 1:0. Няколко месеца по-късно ФК`13 побеждава категорично "Левски" с 12:2. В Пловдив играят помежду си отборите на "Ботев" и "Свети Августин", дори има и запазена снимка от мача, завършил при равен резултат 2:2. Основани са следните клубове: СК "България" (София), "Победа" (Пловдив) и "Тунджа" /"Слава"/ (Ямбол).
1916 г. - "Славия" (София) играе с военен състав на Германия и губи с (0:4). През същата година "Стрела" (Бургас) дебютира в първия си официален мач срещу моряци от Англия, който завършва наравно - 3:3. В Сливен отборът на "Спортист" приема "Стрела" (/"Черноморец"/, Бургас) в първи междуградски мач, но губи с 1:2. Мачовете се провеждат на колодрума и на плаца на 6-ти артилерийски полк в града. Документи свидетелстват за взаимни гостувания в следващите години с футболните отбори на "Черноморец" и "Стрела" - Бургас, "Левски" и "Ботев" - Пловдив, "Лъв", "Елвира" и "Слава" - Ямбол, "Искра" - Карнобат, "Вихър" - Айтос, "Тракиец" - Нова Загора, "Бероя" и "Светослав" - Стара Загора и др. Основани са следните клубове: "Верея" (Стара Загора, осн. 1915-16), печатарските работници създават свое дружество - "Победител" (Стара Загора), "Слава" (София), "Напред" (Варна), "Надежда" (Варна), "Слава" (Варна), "Юнион" (Варна), "Бай Ганьо" (Пловдив), "Слава" (Шумен) и "Витяз" (Варна, осн. 1916-17). На 15 август 1916 г. старозагорци са домакини на първия конгрес на спортните дружества от Пловдив, Сливен и Стара Загора. В чест на голямото събитие се играят и футболни срещи между сборни отбори на трите града. Футболистите на Стара Загора печелят първите си победи на междуградско равнище - 3:1 срещу пловдивчани и 2:1 срещу сливенци.
1917 г. - На Колодрума във Варна (сега там се намира ДКС) се провежда една от първите междуградски футболни срещи в България - "Тича" (Варна) - Спорт клуб "Слава" (Шумен) 4:2. В София отборът на ФК`13 разгромява "Левски" (София) с 22:1. В Берковица е основан спортен клуб "Балкан" (Берковица), който по-късно се обединява със "Слава" под името "Балканска слава".
1918 г. - "Славия" играе със състав на английската армия и печели с (4:0). Основани са следните клубове: "Славейков" /Чаир махала/ (София), "Орел" (кв. Банишора, София), "Вихър" (кв. Банишора, София), "Спартак" (кв. Банишора, София), "Оборище" (София), "Хоментмен" (отбор на арменците, София), "Ботев" /Коньовица/ (София, осн. 1918-19), "Бенковски" (Пловдив, те вероятно имат махленски отбор още около 1915), "Ботев" (Белослав), "Христо Ботев" (Пазарджик), "Хоментмен" (отбор на арменците, Пловдив), "Борислав" (Стара Загора), "Бенковски" (Стара Загора), "Рекорд" (Стара Загора, продължител на "Верея"), "Стрела" (Балчик), ТД "Балкан" (Враца), и СМСО Русе (група работници /предимно немци и белгийци/, към Захарната фабрика, осн.1918-19).
1919 г. - Играят се едни от първите междуградски мачове. Първо "Славия" на 16 юли 1919 г. изиграва своя дебютен междуградски мач (пръв и за софийски отбор) във Варна срещу "Тича", от която губи с 0:3, а след това и "Левски" е победен при гостуването си на варненци с 1:4. Победата на "Тича" с 1:0 срещу "Славия" е постигната на 28.09.1919 г. в София и остава в историята като първата победа на извънстоличен отбор в София! Срещата им с "Левски" се осуетява поради забрана на столичния градоначалник, понеже в същия ден има протестен митинг срещу Ньойския договор. Това начало на победи над софиянци ще продължат не само тичанци, но и следващите ги владиславци и соколци. От беглите съобщения на пресата в периода 1918-1920 г. се разбира, че два клуба - "Левски" и "Славия" постепенно се налагат над останалите в София. Основани са следните клубове: "Спортклуб" (София), Победа /Орландовци/ (София, осн. 1919), "Шипка" (София, осн. 1919 под името Победа /Кюлюците/), ОСК София, "Бенковски" (/обединение на Орел, Вихър и Спартак/ кв. Банишора, София), "Горна махала" (Дупница), "Бешика" (Дупница), "Мърджина" (Дупница), "Юпитер" (Варна) /през 1926 г. отбора се обединява с "Атлант" (Варна, осн. 1920 г.) под името "Левски" (Варна)/, "Диана" ("Червен тим", Варна), "Развитие" (Добрич), "Велбъжд" ("Моцион", Кюстендил), СК "Кракра" (Перник), "Черният тим" (/"Екип Нягра"/, Силистра), "Черноморец" (Бургас), ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика", "Атлетик"/ (Горна Оряховица), ФД "Град Габрово" (Габрово), "Левски" (Раднево), "Ангел Кънчев" (Русе), ЮТД "Дунав" (Русе), "Напредък" (Русе, уставът на клуба е утвърден през 1921 г.), "Младежки спортен клуб" (от 1921 "Слава", Велико Търново), "Скобелев" (Плевен), "Победа" (Плевен, осн. 1919-20), "Васил Левски" (Пазарджик), "Борислав" (Сливен), "Асеновец" (Сливен), "Левски" (Търговище), "Сила" (Червен бряг), "Христо Ботев" (Разград), "Орел 19" (Оряхово), "Победа" (Горна махала, Трявна) и "Борба" (Долна махала, Трявна). Първият футболен клуб "Ураган" в Попово е създаден през 1919 г. Примерът е толкова заразителен най-вече за поповските ученици, че по различните махали на близо трихилядното по онова време градче се сформират спортните клубове "Славия", "Ботев", "Лъв", "Тигър", "Вихър", "Гео Милев", "Дунав", "Шипка", "Титаник", "Раковски" и др. (на следващата година са сформирани всичките). През 1921 г. е сформиран и клубът "Искър" (Попово). През 1919 г. "Еклер" (Пловдив) се преименува на "Светкавица", а до нея изникват множество съседи: "Помпей", "Свобода", "Херкулес", "Вихър", "България", "Слава", "Спорт", "Съгласие", "Сириус", "Юнак", "Защита" и др. За периода март 1912 - юни 1919 г. само в град Пловдив се играят близо 15 мача. Мачовете на "Св. Августин", "Победа", "Еклер" и "Левски" (Пловдив) са документирани, има снимки, статии. В София и Варна се изиграват още много мачове за този период. Парадокса е, че "Ботев" (Пловдив), който ужким се води за най-стар отбор в страната за същия период е изиграл един единствен официален мач срещу колежаните от "Свети Августин" през 1915 г. Първият организиран футболен отбор във Видин е създаден ок. 1919 г. от ученици в гимназията и се наричал „Синият тим". В него е участвал тогавашният видински студент във Франция Ичо Найденов, който е играл във футболния отбор на гр. Марсилия. Както трябвало да се очаква, този футболен тим не е просъществувал дълго време, защото след година и половина гимназистите завършили училището. Първият по-дълго просъществувал футболен клуб във Видин е СК „Бдин" ("Бонония"), създаден през следващата година. На 25.05.1919 г. (неделя) в Пазарджик на игрище “Лагера” (сега “Зоната на Здравето”) е изигран първи официален мач между отбори от Пловдив и Пазарджик. Първоначално мачът е бил предвиден за 18 май, но поради лошото време е изместен на тази дата: "Ботев" (Пазарджик) - "Левски " (Пловдив) 1:2. На 08.06.1919 г. в Пазарджик е изигран и мач реванш: "Ботев" (Пазарджик) - "Левски" (Пловдив) 0:1. На 06.07.1919 г. в Пазарджик се играе мач между "Ботев" (Пазарджик) и "Ботев" (Пловдив) 0:1. Първият междуградски мач на "Ураган" (Попово) е през лятото на 1919 г. с разградския тим "Христо Ботев". Домакините от Разград притежават отбор с традиции отпреди 1909 г., с обиграни футболисти. Ураганци очаквано губят с 0:8, загубата е закономерна, но тази среща поставя началото на футболното летоброене в Попово. През есента същата година се играе мач реванш, който, благодарение на взетите мерки и направените смени в състава, поповчани печелят с 2:0. През есента на 1919 г. в София пристига тим от руски емигранти от бившето Кубанско военно училище, базирани в Турция. На предложенията им за мачове със столичните клубове, откликва само "Левски". Мачът се играе на плаца на Артилерийските казарми, където днес е градинката на бул. "Янко Сакъзов". Още до почивката резултатът е 5:0 за "Левски", а до края на мача става 6:0. На 21 септември 1919 г. в Габрово се е състоял първият междуградски мач между отборите на ФД "Град Габрово" и ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика", "Атлетик"/ като срещата завършва 1:0 за габровци. Първият футболен мач с платен вход (с билети) е игран на 12.10.1919 г. на игрището "Юнак" между "Славия" и "Левски", резултата е 1:0 за "Славия". На 6.11.1919 г. "Славия" (София) побеждава с 3:0 състава на Английския военен клуб, съставен от футболисти на Британския окупационен корпус у нас (този мач е втори за отбора на "Славия" срещу английски войници). В Севлиево към гимнастическо дружество “Юнак” и юношеското туристическо дружество "Росица" се създават секции по футбол. В края на 1919 г. по инициатива на Офицерския спортен клуб бил основан и Български Народен Спортен Съюз (БНСС). Той започнал да открива секции по различни видове спорт, базирайки се в организационната си дейност на вече създадените от софийския Офицерски спортен клуб 18 негови подразделения из цялата страна.
1920 г. - През м. май се изиграва мач в Русе между "Дунав" и СМСО (отбора на немските и белгийските работници от Захарната фабрика в Русе), който завършва 4:3. В Плевен отборът на "Скобелев" (Плевен) побеждава "Сила" (Червен бряг) с 4:1. Първата в историята на търновския футбол среща се играе срещу отбора на "Ото" в Габрово и завършва 2:2, а малко след това на игрището в Марно поле МСК ("Младежки спортен клуб") бие с 2:1 за огромна радост на всички. В Пловдив, на терена на Гладно поле при засилен интерес "Ботев" (Пловдив) побеждава "Левски" (Пловдив) с 1:0.
1921 г. - На 18 май в една от класните стаи на I софийска девическа гимназия официално е създадена Софийската спортна лига - ССЛ. Новоизбраното ръководство на ССЛ веднага се заема с организирането на първото столично първенство по футбол, което трябва да започне през септември същата година. В Софийската спортна лига членуват 11 клуба. На 31 юли същата година по идея на варненския клуб "Тича" и с инициативата на спортен клуб "Христо Ботев" (Разград) в Плевен е учредена Севернобългарската спортна лига - СБСЛ със седалище във Варна и с орган вестник "Спорт" (от юли). В Севернобългарската спортна лига членуват 23 клуба. На 22 март 1921 г. посрещането на пролетта било ознаменувано и с първия футболен мач на белослатински терен с футболен отбор "Орел 19" от гр. Оряхово. "Атлантик" (Бяла Слатина, осн. 15.01.1921 г.) загубили мача с 3:1, но вместо отчаяние, пораснала амбицията. В мача реванш на 29 март с "Орел 19" на оряховски терен "Атлантик" записал и първата си победа с 2:0. Привържениците на отбора го посрещнали на жп-гарата възторжено и в продължение на 100 метра ги носели на ръце. На 24.06.1921 г. се играе контрола между "Бенковски" (Пазарджик) и резервите на "Ботев" (Пазарджик) - 1:3. На 10.07.1921 г. в Пловдив отборът на "Ботев" (Пловдив) побеждава "Ботев" (Пазарджик) с 4:2. През август 1921 г. "Левски" (Сф) получава покана за мач от пловдивския "Ботев". Срещата завършва 6:0 за "сините", въпреки, че ботевци се подсилват с трима играчи на тамошния "Левски" и вратар от "Бенковски". През есента пристига у нас отборът на "Галиполи" (състав от руски футболисти, емигрирали в Цариград след революцията). В него участва Фридрих Клюд, който остава в България и играе за "ФК`13", а през 1927 г. даже записва участие в националния отбор. Руснаците играят с "Левски" (София) и побеждават с 1:0, което е първата загуба на "сините" в международен мач. На 14.09.1921 г. и 15.09.1921 г. в Пазарджик се играят два мача "Ботев" (Пазарджик) - Победа (Пловдив) 3:2 и "Бенковски" (Пазарджик) - Победа (Пловдив) 1:2. На 16.10.1921 г. в Пазарджик играят "Бенковски" (Пазарджик) и "Ботев" (Пловдив), мача завършва с разгромна победа за гостите с 0:9. "Ботев" (Пазарджик) за първи път става градски първенец.
1922 г. - Шампион в Софийската спортна лига е отборът на "Славия", а в Севернобългарската спортна лига този на "Тича" (Вн). Сборен отбор на Варна печели купата ”Мизия”, учредена от Севернобългарската спортна лига. Това е първият национален трофей, донесен от варненски футболисти в родния град. Пловдивската спортна лига (ПСЛ), чийто съучредител е СК "Ботев" (Пд) първоначално била сформирана още през 1922 г. и в нея са записани десет отбора. Изиграна е първата междуградска среща между "Левски" (Дупница) и "Моцион" (Кюстендил) - 2:0. В Пловдив "Рекорд" (Пловдив) побеждава "Левски" (София) с 6:0. През същата година "Славия" (София) побеждава "Галиполи" (руския състав, емигрирали в Цариград след революцията, в който присъстват много добри футболисти като централния нападател Бохемски, централния защитник Михаил Борисов, Мартинов, Кючумов, Рибак и др.), постигната е убедителна победа с 4:0 (Вл. Цветков - 2, Гр. Стоянов, Т. Владимиров). Скоро след това "Славия" сломява съпротивата и на силния отбор "Триколор" (Букурещ), мачът завършва с резултат 2:0 за "белите". От този мач е запазена и снимка на двата отбора. Отборът на "Галиполи" разгромява във Варна "Тича" с 11:0. В столицата обаче "Левски" (София) ги побеждава с 2:0. След този мач мнозина от руснаците заминават за Чехословакия, а други остават у нас, от което "Левски" се възползва и ангажира централния защитник Михаил Борисов за играещ треньор. Първият официален мач в Добрич се е състоял през април 1922 г., когато гостува "Екип Нягра" /"Черният тим"/ от Силистра. Мачът, изигран на игрището отсам местността "Гаази баба" /където сега е втората част на езерото в градския парк/, завършва 2:0 за добричлии. Продължението е повече от успешно. Пред "Стрела" свеждат глави и румънските "Кюстенджа" и "Макаби" (Букурещ), победени с по 2:1.
1923 г. - На 4 ноември се играе среща между шампионите на СБСЛ и ССС (Софийски спортен съюз) съответно "Тича" и "Левски". Мачът се играе в София и се явява като финал на футболното първенство. Двубоят завършва 2:2, но дори софийските медии признават варненското превъзходство! На 3 юни 1923 г. Пловдивската спортна лига е създадена официално. За председател на управителния съвет (УС) бил избран отец Озон Дампера, преподавател във Френския колеж. Отец Озон бил представител на едноименния спортен клуб – “Св. Августин”. Останалите членове били:
* Андрея Сербезов, подпредседател на УС (по професия комисионер, от сп. кл. “Левски”);
* Леон Коен, секретар на УС (касиер в “Тракийска банка”, от сп. кл. “Бар-Кохба”);
* ротмистър Иван Стоянов, касиер на УС (офицер, от сп. кл. “Бенковски”);
* Георги Панчев, домакин на УС (студент, от сп. кл. “Ботев”);
* Крум Стефков, съветник в УС (чиновник в БНБ, от сп. кл. “Победа”);
* Живко Хлебаров, съветник в УС (чиновник във “Франко-българска банка”, от сп. кл. “Караджа”).
На 28.11.1923 г. се играе финал за определяне на областен първенец на Пловдивска спортна лига между градските първенци на Пазарджик и Пловдив: "Ботев" (Пазарджик) - "Рекорд" (Пловдив) 2:0. "Ботев" (Пз) е градски първенец и областен първенец.
През следващата година е основана Тракийската спортна федерация, в чието ръководство е избран футболистът на СК "Ботев" (Пд) - Никола Щерев (Старика). Първенец на Тракийската спортна федерация станал отборът на "Победа" (Пловдив), който е първият и единствен финалист в първото проведено Държавното първенство през 1924 г. Подходящият момент за основаване на национална спортна организация узрял в края на 1923 г., бидейки ускорен от приближаващите VІІІ-ми Олимпийски игри в Париж. По онова време съществували вече 6 регионални съюза: Северно българска спортна лига, Софийска спортна федерация, Пловдивска спортна лига, Югозападна спортна лига, Югоизточна спортна лига и Русенски спортен съюз. Всички те излъчили свои делегати, които се събрали през декември 1923 г. в София. На 16 и 17 декември 1923г., събрани в София, тези 19-има мъже учредили Българска национална спортна федерация – БНСФ. Нейният основен спорт бил футболът и именно той бил първопричината за създаването й.
Приятелски срещи на български футболни отбори в периода от 1910 г. до 1922 г. (+2 по-важни мача от 1923 г.)
1910 г., във Варна: "Спортист" (Вн) - "Атлас" (Вн) 1:0
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор"* - "Гръцки студентски отбор" (Гърция) 11:0
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Испански студентски отбор" (Испания) 2:2
1912 г., в Лиеж, Белгия: "Български студентски отбор" - "Английски студентски отбор" (Англия) 0:1
1912 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Втора софийска мъжка гимназия" /II СМГ/ (Сф) 6:0
11.08.1913 г., в София: "Славия" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 1:0
07.1914 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 2:0*
08.1914 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 1:0*
1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Клуб футбол" /"Матинката"/ (Сф) 2:1
1914 г., в София: "Славия" (Сф) - "Студентски спортен клуб" (Сф) 3:1
1915 г., СФЛ, в София: "Атлетик" (Сф) - "Левски" (Сф) 6:0
01.04.1915 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0
1915 г., в Пловдив: "Свети Августин" (Пд) - "Ботев" (Пд) 2:2
1915 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 12:2
06.12.1915 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "21-ви Померански полк" (Германия) 4:4
1916 г., в София: "Славия" (Сф) - "Военен състав на Германия" (Германия) 0:4
1916 г., в Бургас: "Стрела" (Бс) - "Моряшки отбор от Англия" 3:3
1916 г., в Сливен: "Спортист" (Сл) - "Стрела" /"Черноморец"/ (Бс) 1:2
15.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Пловдив" (Пд) 3:1
17.08.1916 г., в Стара Загора: "Сборен отбор на Стара Загора" (СЗ) - "Сборен отбор на Сливен" (Сл) 2:1
11.1916 г., в София: "Левски" (Сф) - "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) 2:1*
01.1917 г., в София: "ФК`13" /"Савата"/ (Сф) - "Левски" (Сф) 22:1*
1917 г., във Варна: "Тича" (Вн) - Спорт клуб "Слава" (Шн) 4:2
1918 г., в София: "Славия" (Сф) - "Състав на английската армия" (Англия) 4:0
25.05.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 1:2
08.06.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Левски" (Пд) 0:1
06.07.1919 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:1
16.07.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Славия" (Сф) 3:0
08.1919 г., в Разград: "Христо Ботев" (Рз) - "Ураган" (Поп) 8:0
08.1919 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Левски" (Сф) 4:1
21.09.1919 г., в Габрово: ФД "Град Габрово" - ФД "Град Горна Оряховица" /"Атлетика"/ 1:0
28.09.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Тича" (Вн) 0:1
09.1919 г., в София: "Левски" (Сф) - "Кубанско военно училище" (руски емигранти от Цариград, Турция) 6:0
09.1919 г., в Попово: "Ураган" (Поп) - "Христо Ботев" (Рз) 2:0
12.10.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Левски" (Сф) 1:0
06.11.1919 г., в София: "Славия" (Сф) - "Английски военен клуб на Британския окупационен корпус" (Англия) 3:0
1920 г., в Русе: "Дунав" (Рс) - СМСО (немски и белгийски работници от Захарната фабрика) 4:3
1920 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Пд) 1:0
1920 г., в Плевен: "Скобелев" (Пл) - "Сила" (ЧБ) 4:1
1920 г., в Габрово: "Ото" (Гб) - "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2:2
1920 г., във Велико Търново: "Младежки спортен клуб" (ВТ) - "Ото" (Гб) 2:1
22.03.1921 г., в Бяла Слатина: "Атлантик" (БС) - "Орел 19" (Ох) 1:3
29.03.1921 г., в Оряхово: "Орел 19" (Ох) - "Атлантик" (БС) 0:2
24.06.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пз) 1:3
10.07.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Ботев" (Пз) 4:2
26.07.1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Славия" (Сф) 3:2
08.1921 г., в Пловдив: "Ботев" (Пд) - "Левски" (Сф) 0:6
1921 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:1
14.09.1921 г., в Пазарджик: "Ботев" (Пз) - "Победа" (Пд) 3:2
15.09.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Победа" (Пд) 1:2
16.10.1921 г., в Пазарджик: "Бенковски" (Пз) - "Ботев" (Пд) 0:9
04.1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Екип Нягра" /"Черният тим"/ (Сс) 2:0
04.1922 г., във Варна: "Тича" (Вн) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 0:11
05.1922 г., в София: "Левски" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 2:0
1922 г., в Дупница: "Левски" (Дп) - "Моцион"(Кн) 2:0
1922 г., в Пловдив: "Рекорд" (Пд) - "Левски" (Сф) 6:0
1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Галиполи" (руски емигранти в Цариград след революцията, Турция) 4:0
1922 г., в София: "Славия" (Сф) - "Триколор" (Букурещ, Румъния) 2:0
1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Кюстенджа" (Румъния) 2:1
1922 г., в Добрич: "Стрела" (Дч) - "Макаби" (Букурещ, Румъния) 2:1
1923 г., Финал между шампионите на СБСЛ и СОСЛ, в София: "Левски" (Сф) - "Тича" (Вн) 2:2
28.11.1923 г., Финал за определяне на областен първенец на Пловдивска спортна лига: "Ботев" (Пз) - "Рекорд" (Пд) 2:0
* Отборът на БСО /"Български студентски отбор"/ е предшественик на "Студентски спортен клуб" (София).
** През 1914 г. "Левски" (Сф) играе срещу резервните отбори на "ФК`13" (Сф) и "Славия" (Сф).
През 1916 г. "ФК`13" отново играе с резервите си срещу "Левски".
В мача, игран в началото на 1917 г. между "ФК`13" и "Левски" в състава на "ФК`13" играят предимно по-старите и опитни
футболисти на отбора, от основателите на Футбол клуб "Савата", създаден през 1909 г.
Класиране
Отбор м п р з г.р. т
1. "Славия" (Сф) 14 9 0 5 23-14 18
2. "Левски" (Сф) 16 6 1 9 26-60 13
3. "Ботев" (Пд) 7 5 1 1 23-10 11
4. "Тича" (Вн) 7 4 2 1 18-20 10
5. "ФК`13" (Сф) 5 3 0 2 37-6 6
6. "Стрела" (Дч) 3 3 0 0 6-2 6
7. "Ботев" (Пз) 7 3 0 4 11-11 6
8. "Сб. отб. на Ст.Загора" (СЗ) 2 2 0 0 5-2 4
9. "Левски" (Пд) 3 2 0 1 3-2 4
10. "Български студентски отбор" 3 1 1 1 13-3 3
11. "Стрела" (Бс) 2 1 1 0 5-4 3
12. "Младежки спортен клуб" (ВТ) 2 1 1 0 4-3 3
13. "Христо Ботев" (Рз) 1 1 0 1 8-2 2
14. "Атлетик" (Сф) 1 1 0 0 6-0 2
15. "Рекорд" (Пд) 2 1 0 1 6-2 2
16. "Скобелев" (Пл) 1 1 0 0 4-1 2
17. "Левски" (Дп) 1 1 0 0 2-0 2
18. "Дунав" (Рс) 1 1 0 0 4-3 2
19. "Спортист" (Вн) 1 1 0 0 1-0 2
19. ФД "Град Габрово" (Гб) 1 1 0 0 1-0 2
21. "Победа" (Пд) 2 1 0 1 4-4 2
22. "Орел 19" (Ох) 2 1 0 1 3-3 2
22. "Атлантик" (БС) 2 1 0 1 3-3 2
24. "Ураган" (Поп) 2 1 0 1 2-8 2
25. "Свети Августин" (Пд) 1 0 1 0 2-2 1
26. "Ото" (Гб) 2 0 1 1 3-4 1
27. "Клуб футбол"-Матинката (Сф) 1 0 0 1 1-2 0
27. "Спортист" (Сл) 1 0 0 1 1-2 0
27. "Сбор. отбор на Сливен" (Сл) 1 0 0 1 1-2 0
30. "Атлас" (Вн) 1 0 0 1 0-1 0
30. ФД "Град Г. Оряховица" (ГО) 1 0 0 1 0-1 0
32. СК "Слава" (Шн) 1 0 0 1 2-4 0
33. "Студентски спорт клуб" (Сф) 1 0 0 1 1-3 0
33. "Сбор. отбор на Пловдив"(Пд) 1 0 0 1 1-3 0
35. "Моцион" (Кн) 1 0 0 1 0-2 0
35. "Екип Нягра"-Черния тим (Сс) 1 0 0 1 0-2 0
37. "Сила" (ЧБ) 1 0 0 1 1-4 0
38. "Вт. соф. мъж.гимназия" (Сф) 1 0 0 1 0-6 0
39. "Бенковски" (Пз) 3 0 0 3 2-14 0
---------------------------------------------------------------------------------------
Софийско първенство по футбол
Софийското футболно първенство се е провеждало в София от есента на 1921 г. до есента на 1948 г. Първоначално софийските отбори са били обединени в дивизия, наречена Софийска спортна лига — ССЛ.
Софийската спортна лига е създадена официално на 18 май 1921 г. в една от класните стаи на I софийска девическа гимназия в София. Новоизбраното ръководство на ССЛ веднага се заема с организирането на първото столично първенство по футбол, което трябва да започне през септември същата година. Програмата предвижда клубовете да играят по системата всеки срещу всеки в два полусезона - есен 1921 г. и пролет 1922 г. Класирането става по броя на събраните точки - две за победа и една за равенство, а при равни точки се гледа головата разлика. За служебна победа се дават 2 точки, но без допълнителни голове. Въпреки,че спортните клубове освен футбол започват да развиват и други спортове, не се взима решение за организиране на редовни първенства по тях. Водени от ентусиазма си, софийските клубове започват подготовката за първия си шампионат. Тренировките се водят ежедневно, а броят на наречените тогава "пробни мачове" непрекъснато расте. С най-голям интерес се чака пробният мач между сочените за фаворити "Левски" и "Славия". Той се играе на 26 юли 1921 г. и завършва 3:2 за "сините". През август "Левски" получава покана за мач от пловдивския "Ботев". Срещата завършва 6:0 за "сините", въпреки, че ботевци се подсилват с няколко играчи на тамошния "Левски". На 28 август 1921 г. ССЛ открива официално спортния сезон на столицата. Преди да започнат мачовете от футболния шампионат "Славия" и "Бенковски" се обединяват. Първият официален шампионатен мач "Левски" изиграва на 18 септември 1921 г. срещу отбора на "Атлетик" (София), побеждавайки го с 3:1.
Първоначалното намерение първия сезон, в който участват 10 отбора да е на принципа есен-пролет всеки срещу всеки с реванши пропада. Преди началото на пролетния полусезон отборите на "Левски", ФК-13, ОСК "Слава" и "Победа" напускат демонстративно (заради скандал със "Славия" и "Атлетик") първенството и на следващата година сформират Софийския спортен съюз, а отборът на СК "България" се отказва от участие. Така се налага първенството да бъде подновено и вместо полусезон се играе втори сезон само с 5 отбора. В първите два сезона шампион става отбора на "Славия". Поради тези разногласия между клубовете през сезон 1922/23 г. в София съществуват паралелно 2 футболни съюза и съответно се провеждат 2 футболни първенства. Единият съюз е Софийската спортна лига, а другият е Софийския спортен съюз — ССС.
На 12 август 1923 година двата съюза отново се обединяват в общ съюз под името Софийска спортна федерация. През годините обединението на софийските спортни клубове се нарича Софийска спортна федерация — ССФ, Софийска спортна организация — ССО, както и Софийска областна спортна организация — СОСО.
При основаването си през 1921 г. в Софийската спортна лига участват 10 отбора. С увеличаването на броя на отборите в София Софийските футболни дивизии нарастват до 4. През годините до 1948 година броят на отборите в отделните дивизии често се променя, както се променя и броят на дивизиите през съответните години.
Така например през сезон 1921 г. в Софийското футболно първенство участват 10 отбора, а през сезон 1926/27 г. - вече участват 27 отбора, разпределени в 4 дивизии. От сезон 1927/28 година 4-те дивизии са намалени на 3, като броят на отборите, участващи в първенството, е вече 18. През сезон 1932/33 г. броят на отборите отново се увеличава и те са вече 24. Между сезоните 1935/36 г.а и 1938/39 г., с изключение на сезон 1937/38 г., III софийска дивизия е разделена на 2 групи, като броят на отборите, състезаващи се в първенството, варира от 23 до 27 отбора. През сезон 1942/43 г. в Софийското футболно първенство участват рекорден брой отбори - 31, разпределени в 4 дивизии.
След 9 септември 1944 г. броят на софийските футболни отбори рязко намалява. Вследствие на политическите промени в България и по ред други причини, някои от които и финансови, много традиционни софийски футболни клубове престават да съществуват след многобройни и в повечето случаи безсмислени обединения. Така през сезон 1944/1945 г. в първенството участват 14 отбора, разпределени в 2 дивизии. Все пак до сезон 1947/1948 г. броят на отборите леко нараства, като достига до 18 отбора. В последния сезон на Софийското футболно първенство през сезон 1947/1948 г. в София съществуват 3 футболни дивизии.
Футболните отбори, състезаващи се в Софийското футболно първенство, са били наричани „организирани“, и са членували в БНСФ — Българска национална спортна федерация. Същевременно в София са съществували и огромен брой от така наречените „неорганизирани“ футболни отбори, които нямат право да участват в официалното футболно първенство на София. Те не участват в Софийското футболно първенство, но сами си организират турнири и така през онези години в София почти всекидневно се играят официални и неофициални футболни срещи. Ограничаването на броя на организираните отбори се дължи на БНСФ с решение, датиращо от конгрес на организацията в началото на 1930-те год. На конгреса е взето решение, че на 5000 жители в даден град може да съответства само един „организиран“ спортен клуб. Решението е взето поради бързо разрастващия се брой на спортните клубове в София и страната. Така в София са допуснати 24 „организирани“ клуба, а останалите попадат в графата „неорганизирани“.
Победителят в Софийското футболно първенство участва във финалната фаза на турнира на Държавното първенство. Това правило не е валидно единствено през сезоните от 1937/1938 г. до 1939/1940 г. включително, защото тогава поради основаването на Националната футболна дивизия победителят в Софийското футболно първенство е получавал правото на участие в квалификационния турнир за попълване на Националната дивизия.
От сезон 1940/1941 г. класиралите се на първите 3 места в I софийска дивизия участват във финалната фаза на турнира. Във финалната фаза на турнира на Държавното първенство се срещат победителите от всички спортни области на България и играят по елиминационна схема до излъчване на държавен първенец на България.
Много срещи от Софийското футболно първенство са били прекъсвани по различни причини, като впоследствие оставащите минути до края на срещата са били доигравани на друга дата, а понякога дори след няколко месеца. В таблиците през съответните години са взети под внимание датите на доиграване на дадените срещи. Също така често, поради нередовни играчи, много срещи биват контестирани и съответно са присъждани служебни резултати. Не са редки и случаите, когато даден отбор често не се явява на срещите си и освен служебен резултат отборите получават и наказание, като изваждане от дадена дивизия и изключването на съответния отбор от Софийското футболно първенство.
Победители
Победители в отделните дивизиии от 1921 до 1948 година
сезон I Дивизия II Дивизия III Дивизия IV Дивизия
1921 Славия София
1922 Славия София
1922/23 Славия София ХХХ
1923/24 Левски София Спарта София ХХХ
1924/25 Левски София Бенковски София ХХХ ХХХ
1925/26 Славия София Сердика София ОК 25 София Владислав София
1926/27 Славия София Раковски София Владислав София Аспарух София
1927/28 Славия София Плиска София България София Гладстоун София
1928/29 Левски София Шипка София Свобода София ХХХ
1929/30 Славия София Раковски София БГ 30 София ХХХ
1930/31 АС-23 София Борислав София БГ 30 София ХХХ
1931/32 Славия София Раковски София ЖСК София ХХХ
1932/33 Левски София Плиска София Х. Димитър Сф ХХХ
1933/34 Славия София България София Акоах София ХХХ
1934/35 Спортклуб София Раковски София Бежанец София ХХХ
1935/36 Славия София Бенковски София ЖСК София ХХХ
1936/37 Левски София Ботев София График София ХХХ
1937/38 АС-23 София График София Устрем София ХХХ
1938/39 ЖСК София Устрем София Фортуна София ХХХ
1939/40 Ботев София Фортуна София Спортист София ХХХ
1940/41 ФК 13 София Бенковски София Княз Кирил Сф Победа София
1941/42 Левски София Ботев София Спортист София Аспарух София
1942/43 Левски София Спортист София Победа София Полет София
1943/44 АС-23 София Княз Кирил Сф Полет София Ботев Горна Баня
1944/45 Левски София Надежда София ХХХ ХХХ
1945/46 Левски София Средец София ХХХ ХХХ
1946/47 ЖСК София Металик София ХХХ ХХХ
1947/48 Левски София Металик София Продоволственик ХХХ
Източници
• "Футболен алманах София 1921-1948", автор Никола Христов
• "90 години Славия, 2004 г., НКС"
Софийска спортна лига - сезон 1921 г.
КРАЙНО КЛАСИРАНЕ
Отбор м п р з г.р. т
1. Славия 9 9 0 0 11-4 18
2. Левски 9 7 1 1 20-4 15
3. Спортклуб 9 6 1 2 17-20 13
4. ФК-13 9 5 2 2 5-9 12
5. Борислав 9 4 2 3 10-10 10
6. ОСК Слава 9 3 1 5 12-11 7
7. Атлетик 9 3 1 5 7-8 7
8. Победа 9 2 1 6 6-9 5
9. Сокол 9 1 1 7 3-16 3
10. България* 9 0 0 9 - 0
* - Отборът на България (София) има 9 служебни загуби.
** - Отборът на Бенковски (София), който предварително е заявил своето участие в лигата се обединява със "Славия" (София) преди началото на първенството.
Софийска спортна лига - сезон 1922 г.
КРАЙНО КЛАСИРАНЕ
Отбор м п р з г.р. т
1. Славия 4
2. Спортклуб 4
3. Борислав 4
4. Атлетик 4
5. Сокол 4
Софийски шампионати - сезон 1922/23
В София се играят два отделни шампионата: на ССЛ и на новосформирания Софийски спортен съюз (ССС).
Софийска спортна лига - сезон 1922/23 г.
КРАЙНО КЛАСИРАНЕ
Отбор м п р з г.р. т
1. Славия 6
2. Атлетик 6
3. Спортклуб 6
4. Раковски 6
5. Борислав 6
6. Сокол 6
7. България 6
Софийски спортен съюз - сезон 1922/23 г.
КРАЙНО КЛАСИРАНЕ
Отбор м п р з г.р. т
1. Левски 8 8 0 0 40-7 16
2. ФК-13 8 6 0 2 27-6 12
3. ОСК Слава 8 3 1 4 13-18 7
4. Жаботински 8 2 1 5 4-25 5
5. Победа 8 0 0 8 4-32 0
* - През септември двете организации ССЛ и ССС се помиряват и обединяват в една обща Софийска спортна федерация (ССФ). За определяне шампион на София се играе допълнителен мач между Левски и Славия на 23.09.1923 г. Побеждава Левски с 3:2.
Софийска спортна федерация - сезон 1923/24 г.
КРАЙНО КЛАСИРАНЕ
Отбор м п р з г.р. т
1. Левски 16 12 3 1 69-9 27
2. Славия 16 13 1 2 59-12 27
3. ФК-13 16 9 3 4 33-14 21
4. АС 23 16 9 1 6 31-35 19
5. България 16 8 1 7 26-22 17
6. Раковски 16 5 3 8 16-42 13
7. Борислав 16 5 2 9 22-41 12
8. Спортклуб 16 1 5 10 13-39 7
9. Сокол 16 0 1 15 9-62 1
* - Като шампион на София Левски се класира за крайната фаза за Държавното първенство заедно с първенците от останалите регионални федерации: Черноморец (Бс), Владислав (Вн), Орел (Вр), Кракра (Пк) и Победа (Пд).
Софийска спортна организация - сезон 1924/25 г.
КРАЙНО КЛАСИРАНЕ - ЕЛИТНА ДИВИЗИЯ
Отбор м п р з г.р. т
1. Левски 16 13 3 0 70-14 29
2. Славия 15 11 4 0 62-6 26
3. ФК-13 15 10 1 4 53-29 21
4. Раковски 16 8 2 6 33-29 18
5. АС 23 16 7 2 7 32-23 16
6. Спортклуб 16 6 4 6 24-30 16
7. Сокол 14 2 1 11 10-59 5
8. България 15 2 0 13 14-50 4
9. Борислав 15 0 1 14 5-63 1
Забележка: Три от мачовете: Славия - ФК`13 , Борислав - Сокол и Сокол - България не се играят по взаимно съгласие.
* - Мачът от есенния полусезон Левски - Славия завършва 2:1 за Левски с голове на Н. Мутафчиев и К. Мазников. След контестация на Славия арбитражната комисия на ССФ преценява, че първият гол на Левски е бил от офсайд и определя равен резултат 1:1...
** - Като шампион на София Левски играе в крайната фаза на държавното първенство заедно с първенците на другите пет регионални федерации Ботев - Победа 25 (Пд), Владислав (Вн), Левски (Дупница), Орел (Вр) и Асеновец (Сл).
*** - Владислав (Вн) е първият държавен първенец за 1925 г.
---------------------------------------------------------------------------------------
Държавно първенство на България по футбол - сезон 1924 г.
В първото Държавно първенство на България по футбол през сезон 1924 г. се играе по системата директни елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време, а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място. Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.
Участници:
Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.
Северобългарска спортна федерация 1. Владислав (Варна)
Софийска спортна федерация 1. Левски (София)
Приморска спортна федерация 1. Черноморец (Бургас)
Тракийска спортна федерация 1. Победа (Пловдив)
Югозападна спортна федерация 1. Кракра (Перник)
Бдинска спортна федерация 1. Орел (Враца)
1 кръг - (1/4 финали)
Левски (София) - Черноморец (Бургас) 7:0
Орел (Враца) - Кракра (Перник) 1:0
Победа (Пловдив) - почива
Владислав (Варна) - почива
2 кръг - 1/2 финали
Победа (Пловдив) - Орел (Враца) 5:0
Владислав (Варна) - Левски (София) 0:0*
Финалист: Победа (Пловдив)
* Мачът е игран без допълнително време поради настъпилата тъмнина. Владислав (Варна) отказва да играе на следващия ден
отново в София и настоява преиграването да е във Варна. БНСФ определя нова дата за преиграване отново в София. Впоследствие
дава възможност мачът да се преиграе във Варна, но само ако Владислав (Варна) и Северобългарската спортна федерация покрият
разходите за това. В крайна сметка не се постига окончателно споразумение и втората полуфинална среща не е проведена.
Държавно първенство на България по футбол - сезон 1925 г.
Във второто Държавно първенство на България по футбол през сезон 1925 г., както и в първото се играе по системата на директните елиминации в един мач. При равенство се назначава допълнително време, а при ново равенство - мачът се преиграва на следващия ден на същото място. Финалът се играе в София. На победителят се връчва и Царската купа.
Участници:
Участват победителите на съществуващите шест спортни федерации.
Северобългарска спортна федерация 1. Владислав (Варна)
Софийска спортна федерация 1. Левски (София)
Приморска спортна федерация 1. Асеновец (Сливен)
Тракийска спортна федерация 1. БП 25 /Бенковски-Победа 25/ (Пловдив)
Югозападна спортна федерация 1. Левски (Дупница)
Бдинска спортна федерация 1. Орел (Враца)
1 кръг - (1/4 финали)
Левски (Дупница) - Орел (Враца) 5:0
Владислав (Варна) - Асеновец (Сливен) 3:0 служ.
Левски (София) - почива
БП 25 (Пловдив) - почива
2 кръг - 1/2 финали
Владислав (Варна) - Левски (Дупница) 4:0
БП 25 (Пловдив) - Левски (София) 0:4*
Финал
30 август 1925, гр. София
Левски (София) 0:2 Владислав (Варна)
Голмайстори:
* 1:0 Петър Иванов (Левски (София)) - автогол;
* 2:0 Егон Терцета (Владислав (Варна)).
Държавен първенец
Владислав (Варна): Здравко Янакиев, Кирил Денев, Борис Ставрев, К. Христов, Георги Георгиев, Генчо Христов,
Димитър Димитриев, Егон Терцета (капитан), Ср. Петров, Алекси Алексиев, Андрей Иванов.
---------------------------------------------------------------------------------------
Ето ви и малко информация за отборите на Тича (Варна) и Владислав (Варна).
Тича (Варна) - 1992
Години, преименования и обединения:
1992 - Тича (Варна)
1995 - Порт-Тича
1996 - Порт 93
1997 - Порт-Автотрейд
1998 - Порт
1999 - Феърплей-Порт
2001 - Феърплей
2004/05 - отбора фалира
2005-07 - не участва
2007/08 - Феникси (не случайно се казва така, наследява отборите на Тича, Порт и Феърплей, играе мачовете си на ст. "Корабостроител" в кв. Аспарухово, където преди играеше "Феърплей-Порт")
Класирания:
1992/93 Четвърта дивизия - Тича - 1 място
1993/94 Варненска "В" ФГ - Тича - 6 място
1994/95 СИ "В" РФГ - Тича - 5 място
1995/96 СИ "В" РФГ - Порт-Тича - 2 място
1996/97 СИ "В" РФГ - Порт 93 - 2 място
1997/98 "Б" ПФГ - Порт-Автотрейд - 14 място
1998/99 "А" ОФГ Порт - 2 място; СИ "В" РФГ - Феърплей - 6 място
1999/00 СИ "В" РФГ - Феърплей-Порт - 2 място
2000/01 СИ "В" РФГ - Феърплей-Порт - 3 място
2001/02 СИ "В" РФГ - Феърплей - 4 място
2002/03 СИ "В" РФГ - Феърплей - 3 място
2003/04 СИ "В" РФГ - Феърплей - 11 място
2004/05 СИ "В" РФГ - Феърплей - 18 място, прекратява участието си
2005/06 - не участва
2006/07 - не участва
2007/08 "А" ОФГ - Феникси - 14 място
2008/09 "А" ОФГ С - Феникси - 7 място
2009/10 "Б" ОФГ - Феникси - 1 място
Владислав (Варна) - 2001
Години, преименования и обединения:
22.08.2001 - Владислав (Варна)
2002 - Вихър-Владислав (Вълчи дол)
2003/04 - отбора фалира
2004-09 - не участва
2009/10 - Владислав (Варна)
Класирания:
2001/02 "Б" ОФГ - Владислав (Варна) - 1 място; "А" ОФГ - Вихър (Вълчи дол) - 1 място
2002/03 СИ "В" РФГ - Вихър-Владислав (Варна/Вълчи дол) - 1 място
2003/04 СИ "В" РФГ - Вихър-Владислав (Вълчи дол) - 16 място
, прекратява участието си
2004/05 - не участва
2005/06 - не участва
2006/07 - не участва
2007/08 - не участва
2008/09 - не участва
2009/10 "А" ОФГ - Владислав (Варна) - 2 място
---------------------------------------------------------------------------------------
Витяз (Варна), Шипченски сокол (Варна), Спартак (Варна)
През 1916 г. около училище "Априлов" група младежи се увличат по футболната игра, започват редовно да играят мачове помежду си и постепенно започва създаването на отбор и избистрянето на неговия титулярен състав, което се оказва не толкова лесна задача. На следващата година те основават футболен отбор, който наричат "Витяз". Не след дълго възниква идеята за създаването на спортен клуб. Тя се реализира на учредително събрание, състояло се на 28 август 1918 г. под открито небе - край къщата на баба Анка (фамилията и не е запомнена в паметта на участниците). Къщата се е намирала на ул. Отец Паисий, където се пресича с ул. Бр. Миладинови. Дълго се спори какво да бъде името на новия клуб. Тогава малкият Милан Георгиев, застанал малко встрани, вдига високо крило на сокол, което е намерил на идване, и предлага клуба да носи името на гордата птица. Всички се съгласяват и клубът е наречен "Сокол". Избран е и първият председател - Нягол Колев, ученик от Мъжката гимназия, по-късно станал учител. Между членовете на първия управителен съвет са: Георги Казаков (секретар), Димитър Заимов, Антон Костов, Ради Марков, Лев Хаджиантонов и др. Приема се устав на клуба. Няколко дни по-късно членовете на ръководството в окръжното управление и регистрират клуба. Там обаче, им отказват да регистрират клуба под това име, тъй като по това време във Варна името на ловното дружество също е Сокол, а законът не позволява две дружества да носят еднакви имена. Тогава е решено клубът да носи името "Български сокол". Първият футболен отбор на "Български сокол" е в състав: Димитър Стаматов (Хаяра), Иван Петров, Гунчо Георгиев, Никола Ковачев (Янко Марков), Ради Марков (капитан), Димитър Чафкаров, Антон Костов, Нягол Колев, Георги Вълчев (Норгото), Кирил Мирчев (Дудула), Михаил Тунчев, Георги Станев. Цветовете на екипа са синьо и бяло и остават непроменени и до днес. Територията на клуба обхваща района около училище "Васил Априлов" до "Корекчийската махала", която се простира на Северозапад от ул. Отец Паисий. "Български Сокол" е един от бедните квартални клубове на Варна и материално отстъпва на водещите в това отношение "Тича" и "Владислав". Футболният тим обаче бързо укрепва и започва да се представя успешно на мачовете си.
На 30 януари 1924 г. "Български сокол" се обединява със спортен клуб "Шипка", който е основан междувременно през 1920 г. На събранието в Трета гимназия "Св. Кирил" (сега Икономическия техникум), обединеният спортен клуб приема името "Шипченски сокол". За председател на Управителния съвет е избран холандския търговец Дирк Бронз (но за кратко време). Ето как тогавашния градски ежедневник "Варненска поща" в броя си от 01.02.1924 г. отбелязва събитието: "На 30 януари т.г. в Трета прогимназия се състоя събрание на спортните клубове "Сокол" и "Шипка", в което единодушно решиха двата клуба да се слеят в едно и да се образува нов спортен клуб под названието "Шипченски Сокол". В същото събрание се избра ново настоятелство, а именно: председател - Дирк Бронз, подпредседатели - Петър Николов и Георги Казаков, секретар Д. Дончев, касиер Габровски и домакин Узунов."
Постепенно тимът се утвърждава сред най-силните отбори във Варна по това време. Сред футболистите, наричани още тогава с много любов от запалянковците "соколи", с най-успешни изяви е нападателя Михаил Тунчев. През 1925 г. той е поканен в националния отбор и така става първият национал на клуба.
Няколко години по-късно започва възходът на "Шипченски сокол". През сезона 1928/29г. отборът печели за първи път първенството на Варна и се включва в Държавното първенство, където се класира на трето място.
В първият кръг той отстранява "Хан Омуртаг" (Шумен) с резултат 5:0 като домакин. Във втория - отново на варненски терен е преодолян "Раковски" (Русе). През този шампионат полуфинали няма. По регламент столичният "Левски" се класира от втория кръг направо на финала. Соколите се срещат с "Ботев" (Пловдив) в мач за определяне на другият финалист. Двубоят е в Пловдив и домакините печелят с 3:1, и "Шипченски сокол" печели третото място. Две години по-късно 1930/31 г. соколите отново са първенци на Варна. Всички срещи от държавното първенство се провеждат в София. В първия си мач варненци се срещат с предишния си противник "Ботев" (Пловдив). Този път победители са те с 1:0. Във втория кръг "Шипченски сокол" категорично надиграва "България"(Хасково) с 5:1 и за пръв път се класира за финала. Там негов съперник е софийският АС`23, един от най-добрите отбори в страната по това време. На 13.09.1931 г. на игрище "Юнак" в столицата се провежда един оспорван мач . Петнайсетина минути преди края соколите водят с 2:1 след голове на Иван Найденов и Александър Коев. Тогава състезателя на АС`23 Б. Габровски при нарушение счупва крака на Георги Пармаков от "Шипченски сокол". Варненци настояват рефера да отстрани виновника и двата отбора да продължат мача с по 10 души (тогава смените още не са въведени в правилата на играта). Съдията Чумпалов решава да остави Габровски на терена. В отговор, в знак на протест варненци напускат терена. Публиката освирква арбитъра и домакините. Мачът е прекратен и за победител е обявен АС`23 . Купата обаче не се връчва. Въпреки, че не е победен "Шипченски сокол" остава на второ място. След края на срещата зрителите столичани бурно аплодират варненските футболисти. Няколко месеца по-късно "Шипченски сокол" е сполетян от голямо нещастие - Жечо Тунчев, най - добрият играч на отбора , наричан "перлата на футболна Варна", се разболява от неизлечимата тогава туберкулоза. През януари 1932 г. той умира едва 21 годишен. Варна се разделя с най - талантливия си и перспективен играч. Огромна е мъката на неговите близки, на съотборниците и привържениците на отбора. В първият официален мач след безвременната трагична смърт на Жечо Тунчев, съперник на "Шипченски сокол" е силният тим на "Владислав" (Варна). Двата отбора са основните претенденти за първото място във Варненска област, а изхода от двубоя до голяма степен решава по нататъшната борба. Преди срещата целият отбор на "Шипченски сокол" се покланя на гроба на своя незабравим приятел и съотборник. Там момчетата се заклеват да победят "Владислав". В знак на почит към паметта на Жечо те решават да имат в негово лице един невидим "играч" - да излязат срещу съперника с 10 души. Тази среща е своеобразен паметник и остава в историята на българският футбол. Десетицата на соколите се стреми към победата с всички сили и успява - разгромява "Владислав" с 5:1. По-нататък са преодолени и другите конкуренти на тима и "Шипченски сокол" печели първото място на Варненска област. В първият кръг на държавното първенство соколите побеждават във Варна отбора на "Хан Омуртаг" (Шумен) с 6:2. След това като гости на "Левски" (Русе) извоюват нова победа с 2:0. На полуфинала "Шипченски сокол " отстранява плевенския "Победа - 26" с резултат 4:1 и отново се класира за финала.
Шампионите. На 18.09.1932 г. на игрище "АС`23" в София съперник на варненци е столичният "Славия". В състава на софиянци са шестима национални състезатели , между които Димитър Байкушев, Никола Стайков, Велчо Стоянов и Пенко Рафаилов. В отбора на домакините е и един от най-добрите играчи на София - Димитър Манолов (Боянската мечка), също бивш национал. Пред над 10 000 зрители "Шипченски сокол" се представя в състав: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев. Иван Найденов и Руси Булашев. Още в 12 мин. След комбинация с Илия Булашев, Иван Найденов с точен удар открива резултата - 1:0 за варненци. През второто полувреме Славия изравнява с гол на Н. Стайков в 63 мин. До края на мача и двата отбора пропускат изгодни положения за гол и срещата завършва наравно - 1:1. Следват две продължения от по 15 мин. Първото завършва без гол. През второто 8 мин. преди края, при една атака на "Шипченски сокол", Райко Димов пробива отдясно и подава на централния нападател Илия Булашев, който се освобождава от защитниците на противника и бележи победният гол - 2:1. "Шипченски сокол" става държавен първенец и носител на Царската купа. След срещата варненци са бурно аплодирани от присъстващите зрители. Импровизираната манифестация от игрището до хотела спира градското движение, победителите са носени на ръце. Във Варна е организирано тържествено посрещане на държавните първенци. Няколко хиляди варненци се стичат на гарата да приветстват въодушевено отбора на "Шипченски сокол" за шампионската титла. Военният оркестър и възторжените възгласи огласят отрано гаровият площад. Влакът пристига окичен с цветя и сини знамена. Купата е прикрепена отпред на локомотива заедно с надпис: "Шипченски сокол" - носител на купата на Н.В. царя и държавен първенец. Сред посрещачите настъпва неописуема радост, която прелива в манифестация. Най-отпред е капитана на тима Борис Нейков с купата в ръце, повел многобройните ликуващи варненци по централните улици. През следващия сезон "Шипченски сокол" се представя отлично на градското първенство и отново е първенец. В първият кръг на държавното първенство варненският отбор като домакин побеждава с 3:0 "Чардафон"(Габрово). Според регламента "Шипченски сокол" прескача вторият кръг и направо се класира за полуфинала. В Русе като гост отстранява местния "Напредък" с 4:1 и за трети пореден път се класира за финала. На 03.10.1933 г. на игрището на "АС`23" съперник на соколите е "Левски" (София). До 36 мин. домакините водят с 2:0, когато Илия Булашев намалява на 2:1. През второто полувреме "Левски" вкарва и трети гол. Мачът завършва 3:1 и "Шипченски сокол" остава втори в държавното първенство. Три поредни години тимът на "Шипченски сокол" играе финал за държавно първенство. Два пъти е вицешампион - 1931 и 1933 г., а през 1932 г. печели шампионската титла. Такова постижение няма нито един друг отбор в първенствата преди Втората световна война. Заслугата е преди всичко на великолепния тим, с който разполага "Шипченски сокол" по това време. Най-изявените играчи са нападателите Жечо Тунчев, Илия Булашев, Александър Коев (Железния), Иван Найденов (Найденката), защитника Борис Нейков - капитан на отбора, вратаря Здравко Янакиев и др.
През 1945 г. "Шипченски сокол" се обединява с други два варненски клуба - "Левски" и "Радецки". "Левски" е основан през 1926 г. (след обединяването на "Атлант" - основан 1920 г. и "Юпитер" основан 1919 г.). "Радецки" е създаден през 1926 г. и носи заслужено прозвището "фабрика за играчи", тъй като в него израстват много млади талантливи футболисти. Обединението на трите клуба - "Шипченски сокол", "Левски" и "Радецки" става на 18.03.1945 г. в училище "Св. Методий", което се е намирало зад Централна поща (училището в момента не съществува). Прието е името "Спартак". Капитан на отбора е Кирил Павлов - Кинко. През периода 1945 - 1948 г. "Спартак" (Варна) три пъти достига до полуфинал в държавното първенство. Няма друг отбор извън столицата, успял да постигне това.
Успехи:
Шампион - 1932
Носител на Купата на България: по това време официалното й наименование е Купа на царя - 1932 г. (в качеството си на държавен първенец).
5 пъти първенец на ВОСО (Варненската окръжна спортна област): 1928/29, 1930/31, 1931/32, 1932/33 и 1943/44 г.
2 пъти носител на Купата “Варна”: 1927 и 1929
|
Re: Десетте най-стари отбора в България [re: White_Lion]
