Помня го тоя мач през 1988, бях на стадиона тогава. Както го казваш е, продължението завърши 2:2 и при дузпите паднахме с 7:6. През есента на 89 бихме говедата с 3:1, а през пролетта на 90 бихме чорбата с 2:1, после пак бихме говедата с 4:3 и имахме 2 победи над чорбарите с 3:1 - едната през 1986/87, а другата през есента на 1994 с головете на Мариус Уруков 59', Владко Шаламанов 66' и Анатоли Нанков 82', а за тях откри Петър Михтарски в 21-та. И си прав, че винаги седяхме между А и Б сектор. Но преди пак играехме все за равен, гледахме да не паднем, а победите ни се броят на пръсти. Но поне имаше интрига, сега всичко е ясно предварително. Много по-яко беше, с удоволствие ходех по мачовете, по-често играехме в евротурнирите и биехме псевдограндовете, публиката ни беше 10 даже 20 пъти повече, знаехме за какво се борим. Хубави спомени, но не искам да оставам само с тях. Не е нормално толкова дълго чакане на някакви успехи. Всеки футболист, който покаже дори малко по-добра игра от останалите веднага гледа да избяга.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите