|
Колеги, представям ви една статия на/според мен великият/ автомобилен журналист Мирослав Николов.Тази статия беше публикувана като уводна/през юни 2000г./ в най-доброто /поне според мен/ автомобилно списание "Вираж",което той правеше до преди време./За непросветените сега той прави бъргарският "Ауто-билд"/Тогава бях още малък и не съм я разбрал,но преди време ми попадна отново ,и прочитайки я наново много мисли минаха през ума ми - някои хубави,някои не чак толкова.ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ МОДЕРАТОРА ДА НЕ Я ИЗТРИЕ.Просто мисля, че ще ви бъде интересна гледната точка на един човек,водещ живот доста по различен от нашия.
Списание "Вираж", брой юни 2000г.
"Боза
Класика!Мътна и непрогледна.Но сладка…Масова и евтина.Цвят - неопределен.Бозав.Произход - ката цвета.Трайност - опасно ниска.Капризна течност,която спокойно може да взриви съда,в който се съдържа,рязко изменяща вкусовите си качества в зависимост от промените в заобикалящата я среда…
Питие,комплексно и философски комплицирано като средата,която го консумира.И без съмнение също толкова екзотично и неразбираемо за останалите,колкото същата тази среда.Питие с богат вътрешен живот, строго следващ принципите на хаоса.Тъмна,неясна и омешана сладко-взривоопасна ориенталска история…
Нища общо с Европа.Нищо общо с останалия свят.Нищо общо дори с приказките за 1001 нощ…Интересен случай,неподдаващ се на класифициране, картотекиране, прогнозиране и управление по установените световни стандарти.
В ширините, където се пие боза обаче,има друга методика за дефиниране на подобни казуси.Тук се използват "лафове" - местна порода сбити и стегнати изразни форми."Пълна боза!" - това стига.Много кратко,много ясно и много изчерпателно описание на протяжно, неясно и неизчерпаемо в изненадващите си обрати явление.
Аспектите на проблема се увеличават с още един, когато нищонеподозиращият "наблюдател" от подредения като аптека "цивилизован свят" си даде сметка, че изразът "пълна боза" никога, ама никога не се използва по повод, директно свързан с екзотичната напитка.Бозата си е просто боза, а "пълният й вариант визира някаква житейска ситуация…
И в частност - самият така наречен "живот".
"Животът си тече тихо" - имаше един такъв български филм в края на 50-те.Който тихо бе забранен.Веднага.И не защото бе "пълна боза", а защото показваше именно вътрешностите на сладкото питие, респективно животът.Показваше, че тихият поток зад захаросания, леко блудкав вкус на ежедневието не е нещо за показване.Не беше тогава,не е и сега…
Зад привидната му хомогенност шават, взаимодейсват и се трансформират всички онези невзрачни на глед,дъвкани и предъвквани бозави подробности,които носят след себе си ферментацията на недоволството,разширяващи се газове на гнева и противния мирис на вкиснало.
Така че - помислете какво се случва в и около вас, докато си пиете бозата или си ближете сладоледа.Защото промените стават вътре, а не във външността на нещата - и в положителен и в отрицателен смисъл.Докато не го проумеем, ще продължим да живеем бозаво,хомогенно и безлично…
Докато накрая се окаже,че сладкото се е вкиснало."
[image][/image]
|
Размисли
