Здравейте, на всички които по една или друга причина се вълнувате от МС. Аз съм с тази диагноза от две години. И искам да ви кажа, че в момента се чувствам по добре, отколкото преди да разбера диагнозата. След като изчетох всичко, което можах за МС реших - няма да се "възползвам" от съвременните варианти за лечение или по-точно казано - поддържане на добро състояние на тялото. Реших да променя начина си на живот, да преподредя прериоритетите си и да се лекувам сама. Сама - със силата на мисълта и тялото си, с древните, мощни методи на Аюрведата, йога и зелени водорасли. Ходя по два пъти в годината в аюрведична клиника в индийските Хималаи, където за 14 или 21 дни се подлагам на терапии и всеки ден пия водорасли и прах от млади житни кълнове. Повярвайте - чувствам се прекрасно, живота ми е по-добър и се радвам на всеки нов ден! Болестите не идват случайно! Те са като аларми, които искат да ги чуем, да ни стреснат и да се променим. Ако не успеем вината е само наша. Уникалното ни тяло е способно на всичко, дори и на самолечение и възстановяване. Не си посипвайте главите с пепел и не се вкарвайте в ролята на жертва. Помогнете си сами. Готова съм да разкажа и повече за всичко, което съм преживяла и постигнала като резултати. И дори само на един човек да помогна - значи си е струвало!!! Обичайте се, такива каквито сте... И не хранете болеста! Оставете я да умре от глад!!! :)

А колкото до новостите при МС - радвам се за това, че вече има много по логично обяснение на ставащото с нас. Аз лично имам проблем с няколко шийни прешлена и то точно там където преминават главните артерии, които отиват към мозъка. Всичко това се получи вследствие на една катастрофа - челен удар при който съм направила камшичен удар и ми се е променила извивката на врата. Артериите се притискат почти непрекъснато и това обяснява състоянието ми в момента. Още първия път, когато отидох в Индия, лекарите обърнаха много сериозно внимание на това и провеждахме специални процедури на шията и на главата. Не мисля да ходя да проверявам дали това е така или не. Стига ми, че решението което взех преди две години е добро. Това ме кара да се чувствам като човек, който е по-добър, по- силен и по-щастлив. Желая го на всички от цялото си сърце!!! Усмихвайте се и живота също ще ви се усмихва... Нали знаете - каквото повикало, такова се обадило :)