|
Добър вечер, уважаеми форумци.
Сега е неделя, след 19.00 часа. Признавам, че нямах никакво намерение да влизам в този форум, но преди малко един мой приятел ми звънна и ми каза да погледна, тъй като, по необясними причини, отново съм в устата на хората и отново някой ме прави на салата. Всъщност, не бях влизал от есента и това е завинаги последното ми влизане. Като прочетох мненията в първия миг ме заслепи някаква необяснима ярост, но след това се успокоих и взех да се смея. Толкова се смях, че още малко и щях да умра от смях... Ама нейсе. Сега по същество.
Първо - за сайта.
Този сайт ще го има. И ще става все по-добър и по-добър. По-добър и по-добър. Това не е въпрос на време, а въпрос на предизвикателство - във всеки един план. То е налице.
На форумеца "Хи-хи":
Да, така е. Прав си в много неща. Но в случая става въпрос за новини, които са едни и същи. А инак е така и аз лично ти обещавам, че ще има и материали, които ще са леко различни от обичайните, не само в силистренските медии,но и в националните. Всичко е въпрос на време.
На форумеца "Големия АЛ":
Не те знам кой си, а и не желая да знам. Но си в дълбоко заблуждение, ако си мислиш, че аз съм автор на въпросните постове. Това лесно може да се провери по ай-пи адресите. Но както и да е. Да, в началото на моята кариера, още неопитен, направих една голяма грешка, отразявайки катастрофа като репортер в "Порт Силистра" и бях уволнен ЕДИН път от Мартин Маринов. И правилно, така се прави по цял свят. И ще продължава да се прави. Ти очевидно се запознат с детайли с моя живот. Хубаво е, че пишеш разкази. Литературата е по-силното оръжие от атомната бомба. Моите книги са харесани от доста именити литературни светила, имам и една национална награда. На мен принадлежи наградата от конкурса "Южна пролет" през 2002 година за дебют в литературата, която се връчва от СБП. Прозвуча малко нескромно и просташко самочуствие, но бях длъжен да ти го кажа. Да си го знаеш. Ти и преди си ме ял в този форум, ала защо го правиш - не знам. Ако ме познаваш толкова добре, колкото твърдиш, би следвало да знаеш, че съм от хората, които правят път на мравката и искам само да работя и да си изживея отреденото от Бог. Ама и тук - нейсе... Апропо, не ме учи как се пише, тъй като предпочитам да се уча /въпреки моите 43 години/ от значително по-различни хора от теб... И пак - нейсе... И колкото повече ти четях постовете във форума, толкова повече се сещах за Джером и "Празни мисли на един празен човек"...
И накрая.
Бъдете живи и здрави. Оставам с уважение към всички вас.
Това е - друго няма. Или ако има, то е вятър, стихове и истина.
Ама - нейсе...
|
Юл. ЖЕЛЕВ